— Щастлива ли си от живота си тук, в Торнууд? — попита той и на свой ред се излегна по гръб и се загледа в тъмното небе.

— Ами, не е чак толкова лошо. От седемгодишна работя в кухнята и работата не ми тежи. Господарят се държи добре със слугите. Жена му е тази, която ни създава проблеми, защото едва ли я бива за нещо по-различно.

Алън пъхна ръце зад тила си и впери поглед в звездите. Той почувства как тялото му постепенно започва да се отпуска след изнурителния и тежък ден.

— На господаря ти едва ли му е много лесно да живее с такава жена. Тя е същинска Катерина Минола.

— Коя е Катерина Минола?

— Героиня от една пиеса. Ако четеш пиеси, няма как да не знаеш коя е, защото тя е една пословична сръдла.

— Господарят ми спомена, че може да ме преместят на работа в къщата, където работата е по-лесна. Мисля, че там ще ми хареса.

— Хм, на твое място бих внимавал с такъв господар наоколо. През цялото време те гледаше така, сякаш искаше да те схруска.

— Колко странно! Кук винаги ме е предупреждавала за него, а досега той почти не ме забелязваше. — Всъщност доскоро, помисли си тя, когато си спомни за странния поглед, с който я бе фиксирал тази сутрин при кладенеца.

— Още едно от великите предупреждения на Кук. Но този път тя е права. Знаеш ли, Мод, ти си най-невинното създание, което съм срещал досега. Нима не подозираш какви са намеренията на господаря ти?

Мод внезапно се изправи.

— Не разбирам за какво намеквате?

— Била ли си някога с мъж? Целувала ли си се? Търкаляла ли си се с някого в сеното?

Мод приглади полата си и се замисли как да му отговори. Работата беше там, че никога досега не бе излизала с мъж, поне не в този смисъл, за който намекваше Алън. А няколкото тайни целувчици, които бе получавала от момчетата в конюшнята и слугите, бяха по-скоро досадни. Те в никакъв случаи не можеха да се сравняват с целувката на Алън, която я бе разтърсила цялата.

Алън седна и обви коленете си с ръце.

— Убеден съм, че не си, въпреки че трудно мога да проумея как си съумяла да запазиш невинността си, работейки като слугиня в тази ферма?

— Ами работата е там, че… не, твърде глупаво е.

— Моля те, кажи ми!

— Работата е там, че аз винаги съм искала много повече от това да бъда натискана зад някоя врата или принудена да се омъжа скоропостижно за някой беден фермер. Може да ви звучи превзето, но винаги съм се чувствала различна от другите, дори и от приятелката ми, Хети. Ако поема по този път и се оставя на течението, ще заприличам на всички останали, без бъдеще и без мечти.

Алън изучаваше осветеното й от лунната светлина лице, сенките правеха бузите й да изглеждат леко хлътнали и така подчертаваха още повече големите й невинни очи и идеално оформените устни. Дългите къдрици обграждаха сърцевидното и личице, и се стелеха над леко измачкания корсаж. Докато я гледаше, той усети парещата болка на желанието, но нещо в нея го възпираше. Той само се усмихна, защото ако обстоятелствата бяха други, досега тя щеше да бъде негова.

— Как си се научила да се изразяваш толкова добре?

— С много труд. Когато пристигнах в Торнууд, бях дете и забелязах, че благородниците говорят правилно и ясно. От тогава реших, че трябва да приличам на тях. Всичко ми костваше много усилия и мъки, но най-накрая успях.