|
Тя постави длан на бузата му.
— Това е Конгрийв — каза тя меко — „Обич за обич.“ А аз никога не получих ролята на Анжелика!
— Ще я получиш. Когато построя постоянен театър тук, в Ню Йорк, ще получиш всички големи роли.
— О, не мисля — отвърна меко тя. — Подозирам, че ще предпочета да стоя вкъщи, да забавлявам разните дьо Ланси, Клинтън и другите дами от обществото, както и да отгледам шест пълнички, хубавички и щастливи дечица.
Алън пребледня.
— Шест! Господи, жено, не си чак толкова богата!
— Богатството невинаги означава материални придобивки.
— Хм! — Джеръми дискретно се изкашля. — Хайде, Мими, моя френска гълъбице. Мисля, че е време да оставим тези двамата насаме. Освен това — прибави той, обгръщайки с ръка раменете на момичето и усмихвайки са при вида на изпълненото й с обожание лице — прекалено дълго не сме се отдавали на нашите собствени удоволствия. Лека нощ, приятели, благодарим за прекрасната вечеря.
Мод и Алън едва ли забелязаха, че си тръгват. Тя се наведе към него и го целуна с цялата жар на преливащото от обич сърце. Той леко прокара пръсти по страната й.
— Обичам те, Мод Мелингам Мейкджой, бъдеща Синклер.
— Само Мод Синклер — прошепна тя. — Мисля, че ще върнем Мод Мейкджой на крал Едуард, с моите сърдечни благодарности. Това не е подходящо име за една почтена омъжена дама.
Алън се усмихна, вперил поглед в блестящите й очи.
— Но мисис Синклер ще си бъде за мен Мод Мейкджой в онези случаи, когато ми е необходима.
Мод приглушено се засмя и потъна в прегръдките му.
— Винаги, любов моя. Винаги!
|