— О, не знам дали ще ми повярвате, но това за взаимната утеха ме впечатли. Но няма да допусна такива неща тук пред очите на всички. Нито — прибави тя бързо — горе в стаите. Вървете да си оказвате взаимна подкрепа в „Индианската кралица“ малко по-нататък по улицата.

Алън провря ръката на Мод под своята.

— Точно това възнамерявах да направя. Къде ти е шапката, скъпа?

— Ето там, до вратата.

Но когато излязоха на улицата, Алън не се насочи към кръчмата… Вместо това той я набута в малък файтон с впрегнат едър, пъстър кон с черна грива и опашка. Качи се до нея, взе поводите и плесна с тях широкия конски гръб. Те се включиха в уличното движение — най-различни карети, волски коли и файтони, тук-там отделни ездачи.

— Къде отиваме? — попита тя, преливаща от щастие.

— Сред природата. Или поне извън града. Искам те само за себе си за малко, а по-късно може да няма време.

Тя го хвана под ръка и се притисна към него, докато той управляваше файтона по широката улица, която водеше извън града в съседните, по-рядко населени места. Понякога минаваха покрай красиви къщи, разположени сред дървета и украсени със строго симетрични градини. След това минаха покрай няколко богати ферми, добре гледани и явно преуспяващи. Мод не преставаше да им се удивлява, дори и сгушена блажено в прегръдките на Алън.

Накрая спряха на брега на някаква река. Там имаше затревено хълмче, заобиколено с гора от дървета и храсти и засенчено от надвесени над него върби. Алън постла едно одеяло, за да седне Мод, после извади бутилка мадейра и две калаени чаши.

— За успешното изпълнение на нашата мисия!

— Още не знаем дали е успешна — отвърна Мод и вдигна чашата си.

С бутилката в ръка той я прегърна през раменете.

— Част от нея. Ти си тук и аз съм тук. А и Джеръми е още цял-целеничък.

— Но и двамата сте още във войската. А мистър Бенет казва, че изобщо не е сигурно дали ще може да наеме театрален салон за нас във Филаделфия.

— О, ще наеме. Той е много способен джентълмен. — Без да сваля ръката си от рамото й, той напълни отново двете чаши. — Бях забравил колко си красива — промълви той и я целуна леко. Устните му бяха меки и топли, и тя усети вкуса на сладката мадейра по тях. — Ще имаш огромен успех в колониите.

Когато повдигна косите й и потърка лицето си във врата й, сякаш я удари електрическа искра. Нуждата от него, радостта, че седи с него на това хълмче, стоплиха тялото й.

— Не ме интересува успехът — отвърна тя и цялото й тяло се превърна в една въздишка. — Искам само да бъда с теб.

Може би бе по-добре да не му позволява да научи това, но не я бе грижа. Алън остави бутилката на земята и се обърна към нея, като нежно я положи по гръб. Плътните сенки се разстилаха около тях като фина покривка.

Навеждайки се към нея, той дръпна връзките на корсета й. Мод се радваше, че бе облякла най-обикновената си рокля, защото лесно се смъкна от тялото й и разкри отдолу измачкания й бял комбинезон. Алън наклони глава и погали гърдите й през плата, при което по тялото на Мод се разляха сладостни тръпки. Тя знаеше, че той се сдържа, защото нуждата от нея бе като живо същество, което призовава нейния копнеж. Нарочно се бавеше, наслаждаваше се на мекотата на кожата й, очертаваше малки кръгчета с език и това й причиняваше неимоверно удоволствие, което стигаше до екстаз. Мод въздъхна и се обърна така, че гръдта й се намери до устните му, но той не я пое. С влудяваща бавност прокара пръст по очертанията на корсета й, после надолу до талията. Махна с език дрехата, като разголи гърдата й. После нежно я обхвана с ръка, повдигна я, капна мъничко от кехлибареното вино върху набъбналото зърно и едва тогава го облиза с език.