Алън хвърли мускета си на Джеръми, който бе дотичал при него, и се наведе да измъкне американеца. — Можеш ли да ходиш?

Човекът слабо поклати глава. Когато го изправи на крака, Алън видя, че единият му крак е счупен и гротескно извит. Като почти го влачеше, той стигна до просеката и пъхнали двата му крака през отвора, а от другата страна един войник му помогна да го отнесе на безопасно място сред гората. Докато стигнат до там, раненият бе припаднал. Положиха го на земята и Алън, внезапно останал без дъх, се строполи до него. Не можеше да повярва, че още е жив. Погледна тялото си, чудейки се, че е цял и невредим, след като толкова други…

Оцелелите се събраха сред дърветата, гледайки се изумено един друг.

— Защо не нареди да докарат оръдието? — промърмори един.

— Щяло да отнеме много време — отвърна Алън саркастично. — А щеше да бъде твърде разумно, като видяхме колко добре е укрепен врагът.

— Генералът със сигурност не е толкова откачен, че да пробва отново фронтална атака.

— Басирам се — отвърна Алън с горчивина в гласа. Той погледна към Джеръми, който седеше наблизо и от лицето му се спускаше струйка кръв, като боята на индианец.

— Ти си ранен — отбеляза приятелят му и пропълзя до него.

— Не е толкова лошо. Може би изглежда по-зле. Един куршум одраска главата ми през онази проклета просека.

Алън откъсна парче от ризата си и уви с него главата на Джеръми, за да спре кръвта. Незабавно се появи едно червено петно, което се уголемяваше.

— Сигурен ли си, че си добре?

— Само малко съм замаян.

Един офицер, който обхождаше редиците, се спря и погледна раната на Джеръми.

— По-добре е да се върнеш в дъскорезницата, за да я види хирургът. Можеш ли да ходиш?

Той кимна и с мъка се изправи на крака. Направи две крачки, но коленете му се подгънаха и падна. Алън скочи, за да го хване.

— Помогни му — каза офицерът и се отдалечи, преди Алън да протестира.

— Хайде, стари приятелю — рече Алън, като преметна едната му ръка през рамото си, а с другата го прихвана през кръста. — Мисля, че след днешното представление си заслужихме един антракт.

Тя седя до езерото цял следобед. Първият далечен екот на оръжията сякаш нямаше край. Мод скръсти ръце и се помоли това да свърши и Алън и Джеръми да са невредими. Стана, за да се заеме отново с домакинската работа, когато екотът отново се чу, по-силно отпреди. Моли и още две жени дойдоха при нея, и всички се втренчиха отвъд неподвижната широта на езерото, сякаш, ако се взираха достатъчно, щяха да видят какво става.

След като остави Джеръми при лекаря, Алън бе изпратен в главния щаб, за да послужи като вестоносец. Там научи, че Ейбъркромби бе заповядал втора фронтална атака. През следващите няколко часа той тичаше напред-назад между предните редици, които се намираха сред дърветата срещу просеката, палатките, където бригадните офицери чакаха указания, и главния щаб на генерал Ейбъркромби близо до пътя. Там чу как главнокомандващият нарежда да се изпрати заповед до бригадата на генерал Уилкс за поредна атака.

Алън незабавно пристъпи напред и предложи да изпълни поръчката. Тогава раздразненият адютант, който почти не погледна към него, му каза къде се намира бригадата на генерал Уилкс. След половин час той предаваше заповедта лично на своя враг.

Без да погледне вестоносеца, Уилкс разкъса плика и прочете заповедта. Алън почака, забелязвайки с известно задоволство как генералът леко пребледня, когато научи какво трябва да направи.