Над главата на ординареца тя забеляза избеляла дървена табела, на която се виждаше силует на индианка. Мод въздъхна, примири се с мисълта да се прибере в стаята си и после се опита да измисли най-добрия начин да направи тайни проучвания как да открие двама войници в това море от армейци. Кръчмата бе само четири къщи по-нататък, когато хвърли поглед към отсрещната страна на улицата и очите й попаднаха на смаяния взор на Алън Дезмънд.

Той се бе спрял и се бе вторачил в нея, сякаш виждаше призрак, а не жива жена.

Мод затаи дъх, закова се на място, неспособна да помръдне. Със скок той прекоси улицата, избягвайки една завиваща каруца, която за малко не го блъсна, промъкна се през стадо овце, сграбчи я и я завъртя.

— Не мога да повярвам! Бога ми, това наистина си ти! — извика той, като едновременно се смееше и я целуваше.

Мод го прегърна силно.

— Алън! О, Алън! Толкова се радвам да те видя! Така съм щастлива да те докосна… О, ако знаеш колко ми липсваше!

Когато накрая прекратиха опитите си да говорят, да се прегръщат и целуват едновременно, той отстъпи на малко назад, като все още продължаваше да я държи за раменете.

— Още не мога да повярвам, че наистина си ти! Как се озова тук? Кога пристигна? Сили небесни, ти си едно чудо?

Мод се огледа бързо.

— Ще ти разкажа всичко, но не на улицата. Виж колко хора ни зяпат.

Алън се разсмя и мушна ръката й под своята.

— Просто завиждат, защото току-що целунах най-хубавото момиче в града. Хайде. Ще намерим някъде спокойна маса и ще вдигнем наздравица за това, че сме отново заедно.

След пет минути те седяха на малка дъсчена маса в една от по-малките стаи в „Бел Соваж“ с плоска жълтеникава бутилка кларет и две чаши. Бяха се навели един към друг и разговаряха тихо, въпреки че стаята бе почти празна. Алън импулсивно се наклони и я целуна по устните.

— Липсваше ми, Мод. Осъзнах го едва в този момент, когато си тук, с мен.

— И ти ми липсваше — отвърна тя, като леко прокара пръсти по бузата му. — Толкова много.

— Затова ли дойде в Олбъни?

— Да… и не. Не можех да понеса мисълта, че отиваш на фронта. Можеше и никога да не науча какво става с теб. Исках да те последвам и едновременно с това не виждах как мога да тръгна из непозната страна съвсем сама. И тогава се намеси провидението.

Той потърка лице в бузата й.

— В какъв смисъл?

Мод се поколеба. Все някога той щеше да узнае.

— Генерал Уилкс. Дойде зад кулисите и ми предложи да отида с него на похода. И така, ето ме тук.

Алън се облегна назад.

— Какво си направила?

— Не викай. Всички ни зяпат.

— Не ми пука кой ни зяпа. Господи, Мод, какво си направила? Наистина ли си се продала на този похотлив дърт пръч, само за да видиш дали съм още жив?

Мод огледа стаята и немощно се усмихна на тримата мъже, които седяха на масата до вратата и любопитно бяха вперили поглед в тях.

— Моля те, говори по-тихо… — промърмори тя през престорената си усмивка.