— Да — каза той, като скръсти ръце и окуражаващо й се усмихна. — Лидия ще бъде първата ти роля. А след това може да опитаме с Белинда. Ще изчакаме, докато напреднеш, а после ще разлепим плакати по всички градове, в които ще рекламираме блестящото ново попълнение в трупата. Мод… как беше другото ти име?

— Мелингам.

— Мод Мелингам! Не, това не върви. Звучи твърде провинциално и не е достатъчно възбуждащо. Мисля, че…

Той се запъти към фотьойла и пое разтворената книга, оставена на седалката.

— Когато влезе, четях един разказ за Едуард II. Събитията в него са ужасни, но такъв е бил животът. Ето, тук е. Една бележка, датирана от 1298, с която се доказва, че са били изплатени два шилинга на Мод Мейкджой, която танцувала пред младия Едуард в Кингс Хол, в Ипсуич. Какъв ли танц е бил този, щом разходът е бил отразен в архивите? Сигурно е засрамила Саломея. Това е името. Мод Мейкджой! Хората ще прииждат на тълпи само за да видят кой стои зад него.

— Но то не звучи много… благоприлично — възпротиви се Мод.

— Благоприличие! — Той захвърли книгата, сграбчи я отново в прегръдките си и преди да я целуне, промълви: — Забрави за благоприличието, Мод! Сега си актриса. А в театъра няма място за благоприличие.

Глава 8

В театъра няма място за благоприличие!

Думите кънтяха в главата й, докато гледаше как Алън усърдно търси нещо на една лавица, пълна с малки подвързани книжки. Тя направи няколко крачки напред и през полуотворената врата на съседната стая видя крайчеца на голямо и старомодно, покрито с балдахин легло. През масивната му табла бе преметната захабена тъмночервена кадифена пелерина, а матракът бе покрит с приятна памучна кувертюра.

Мод преглътна и се опита да разсъждава трезво. През целия й досегашен живот, отначало майка й, а след това милата и добродушна Кук, не спираха да й повтарят, че трябва да остане вярна на себе си. „Никога не позволявай на някой недостоен мъж да накърни честта ти!“ — учеше я майка й. А когато Кук разбра, че Мод не прилича на онези вятърничави прислужници, които бързат час по-скоро да опознаят живота, продължи да я наставлява, след като остана сираче.

И така, въпреки че бе заобиколена от развратни хора и живееше в развратен век, тя упорито бе бранила честта си. Всъщност едва сега си даде сметка, че до скоро не бе срещнала човек, който да се окаже достоен за това. Докато не се запозна с Алън Дезмънд.

От това, което знаеше за нравите в театъра, любовните връзки там се създаваха и разпадаха при най-слабия полъх на вятъра. Дали Алън не очакваше да му стане любовница в замяна на решението му да я направи актриса? А тя дали наистина го искаше?

Мълчаливо поклати глава. Не, предпочиташе да загуби девствеността си в брачното ложе, но едва ли можеше да се надява на предложение за брак от един толкова необвързан и независим мъж? Нали той толкова безстрашно я бе измъкнал от вертепа на Елиза, а ето че сега й обещаваше и кариера в театъра! Нямаше начин да не поиска нещо в замяна. Докато гледаше небрежно надвисналите кичури над челото му, сведено над книгата, и начина, по който ризата му се опъваше над широките плещи, когато протягаше ръка към някоя друга, тя усети как кръвта й закипя. После отново бегло погледна към леглото в другата стая и коленете й омекнаха.

— Ето я. „Странстващият рицар“. Вземи я и я прочети. Обърни внимание на ролята на Лидия. — Той се протегна и й подаде малката книжка. Мод се помъчи да събере разпилените си мисли и плахо пое книгата, сякаш кориците й пареха.

— Голяма ли е… ролята?

— Не. През повечето време Лидия се разхожда, излагайки на показ красотата си, затова е подходяща за теб.