— Чу ли ме какво казах? — попита тя.

— Възнамеряваш да не се появяваш повече в театъра — сухо отвърна Алън. — Да, чух.

— И ти е все едно, така ли?

Алън се обърна и я изгледа на бледата светлина на свещта — с ръце на кръста, нацупени сочни устни, искрящи от гняв очи и смъкната назад качулка, изпод която се подаваха мокрите кичури на златисточервеникавата й коса. Гледката бе толкова прекрасна и съблазнителна, че за миг той съжали, че му се налага да замине.

— Защо не ми отговаряш? Защо тази вечер не им нареди да престанат? Така ли ще бъде всеки път?

Алън въздъхна, доближи се към нея и постави ръце на раменете й.

— Чуй ме, Мод. Франсис и Кити реагираха по-възможно най-обичайния начин на възторга, който ти си спечели от страна на публиката. Те се опитаха да си отмъстят по единствения начин, по който можеха да го сторят. Но не забравяй и другото. Хората, които седяха в залата, видяха заложбите ти, за които бях разбрал доста по-рано. Точно това очаквах. Колкото до Кити и Франсис, ти сама ще трябва да се справиш с тях. Аз никога не се меся в споровете между моите актриси.

Думите му й подействаха успокояващо и не на последно място това стори и близостта на тялото му. Ръцете му нежно натискаха раменете и пареха нежната й кожа. Тя искаше отново да се притисне към него, да усети топлия му дъх покрай лицето си и мекотата на устните му върху своите. Изведнъж той я пусна и се запъти да вземе седлото.

Яростта на Мод отново се възвърна.

— Предполагам, че си се занимавал с тях по различен начин, и то неведнъж — остро каза тя и го последва.

— Какво искаш да кажеш?

— Колко пъти си спал с тях? Нали това правят актрисите и актьорите, а?

— Това не те засяга.

— Сигурно затова не пожела да ги спреш, нали? — Тя отчаяно се спусна към него и силно го блъсна с юмрук по ръката. Ударът бе доста силен и той изпусна седлото. — Не ти се иска да разваляш отношенията си с личните си проститутки, нали?

— Млада девойко, по всичко личи, че се нуждаете от солидна порция пердах — каза Алън и метна седлото върху гърба на коня си.

— Не се и съмнявам, че мъж като теб е способен на такова нещо! — Тя отново понечи да замахне, но той я хвана за ръката, притисна за я миг и после грубо я блъсна.

Тя политна назад, загуби равновесие и падна в едно оградено пространство, пълно със сено. Алън направи няколко крачки към нея, за да се убеди, че не бе пострадала, и се изсмя:

— Аз съм много повече мъж, отколкото можеш да си представиш, момичето ми.

— Ах ти, животно такова! Ти… ти не си никакъв джентълмен! — извика Мод и се опита да се надигне от мекото сено.

Той отново се засмя, прекрачи ниската ограда и коленичи пред нея. После хвана ръцете й и я принуди да легне по гръб. Лицето му се наклони към нейното.

— Ти не се нуждаеш от пердах, а от целувка. И то не само от една. Прекалено дълго време ми се съпротивляваш. — Гласът му издрезгавя от надигащото се желание.

— Пусни ме! — извика Мод и се загърчи в здравата му хватка.

Вместо това той се наведе още повече и притисна тялото й към дъхавото сено. Устните му се затвориха върху нейните и бавно заглушиха виковете й.

Мод се опита да се брани, но нежните му целувки постепенно уталожиха гнева й и той отстъпи място на отново събудилото се желание.