Тя отпрати почитателите си, изтри грима, навлече всекидневната си рокля и хукна да търси Алън Дезмънд с пламнали от гняв очи и сърце, готово за мъст.

Глава 9

Около сградата на Питърбъро Хол имаше десетина кръчми и Мод надникна във всички, без да успее да намери Алън. В петата поред откри Джеръми, който добре си беше пийнал и развличаше една група ококорили от почуда очи фермери. Мод нямаше никаква представа къде бе изчезнал Алън.

След като остави зад себе си задименото помещение на последната кръчма, Мод излезе на улицата и се примири с мисълта, че трябва да стаява гнева си до следващата сутрин. Точно в този момент го забеляза.

Отново бе започнало да вали и мокрият паваж лъщеше под бледата лунна светлина. Той стоеше в края на улицата, в компанията на други двама мъже, загърнати в тъмни пелерини и с ниско нахлупени шапки. Отначало Мод не го позна, но после долови характерния му тембър, който беше ясен дори и когато говореше по-тихо.

Тя нахлупи качулката си, прихвана краищата на пелерината и изненадващо се изпречи пред него.

— Искам да поговорим!

Алън учудено я изгледа. Лицата на другите двама се намираха в сянка. Тя усети, че те също се озадачиха, но не им обърна никакво внимание.

— Не виждаш ли, че в момента съм зает? Ще говорим по-късно.

— Важно е. Освен това може и да няма „по-късно“.

— Каквото и да е, ще трябва да почакаш! — каза Алън и изобщо не направи опит да я запознае с останалите. Той преметна през рамо чантата, която досега висеше на ръката му, и й обърна гръб. — Налага се да замина за малко. Веднага щом се върна ще обсъдим твоя проблем.

Хладното му безразличие я разяри още повече:

— Да заминеш ли? Къде ще ходиш по това време? Трябва да ми отделиш няколко минути, преди да тръгнеш! Това, което имам да ти казвам, е съвсем кратко.

Луната изплува зад едно леко облаче и освети долната част на лицето на един от мъжете. Мод видя подигравателната му усмивка и раздразнението й стана агресивно.

— Вече ти казах, че съм зает — сряза я Алън, като усети, че нямаше да му е лесно да се отърве от нея.

— А аз ти казах, че искам да ти кажа нещо, и то сега!

Той отчаяно въздъхна и тихо прошепна на другите двама:

— Добре, по-късно ще поговорим. — После хвърли един унищожителен поглед към Мод и бързо закрачи в обратна посока. Тя побърза да го последва.

— Къде отиваш? Отговори ми!

— Отивам да оседлая коня си. За Бога, Мод, що за възпитание? Сигурен съм, че проблемът ти може да почака до утре.

Мод се мъчеше да върви редом с него.

— Възпитание ли? Влечуго такова! През цялата вечер стоеше настрани и гледаше как онези две вещици се подиграват с мен пред очите на половината град! И то точно когато нещата тръгнаха толкова добре.

— Не видях никой да ти се подиграва. Напротив, мисля, че вечерта бе триумф за теб.

Той закрачи още по-бързо и тя бе принудена да подтичва покрай него.

— Какъв ти триумф! Та аз обърках всичко. А това беше най-дългата ми реплика.

— Всички се объркват. За Бога, Мод! Човек би си помислил, че си примадона, която е излязла на сцената още като бебе! Престани! Следващия път ще се представиш по-добре.

— Няма да има следващ път.

Той се спря пред вратата на конюшнята и вдигна резето. Мод си пое дъх и го видя да хлътва вътре. Тя се затича след него и със задоволство отбеляза, че вътре бе много по-сухо и по-топло в сравнение дъждовното време отвън.