— Ха-ха — засмя се Коръм Дод, размахвайки чашата си. — Май че те поставиха на място, Кити, гълъбчето ми. Браво, Мод! Мисля, че бързо ще намериш мястото си сред нас.

— О, я си гледай джина! — озъби му се Кити.

— Не им обръщай внимание, мила — топло каза Ева. — Имаш рядко красиво лице и стройна фигура. Мисля, че отлично ще се справиш с ролята на „невинната девойка“ или с каквото е решил мистър Дезмънд. Всички ние имаме своите собствени роли. Аз играя прислужницата и понякога се нагърбвам с някои от по-незначителните роли. Коръм е изпълнител на главните роли, освен ако мистър Дезмънд не пожелае сам да се покаже на сцената.

— Което той прави от време на време — добави съпругът й.

— Франсис, т.е. мисис Макоули, изпълнява трагичните роли, а Кити по-голямата част от комичните. Харви е вторият основен изпълнител, а моят скъп мистър Греъм винаги играе стария джентълмен.

Харви се наведе през масата и размаха лъжицата си към Мод:

— А когато ролите са прекалено много, всеки играе по няколко или пък наемаме някой местен талант. Можете ли да пеете, мис Мод? А да танцувате?

— Пея по малко, повечето народни песни. Танцувам джига и шотландски танц.

— Каква дарба! — кисело добави Кити. — Той те питаше дали можеш да пееш и да танцуваш за пред публика?

— Не знам. Никога не съм опитвала.

— Боже мой! — простена Франсис. — Така си и мислех. Но защо тогава Алън е решил да те поведе с нас?

— Та това личи от пръв поглед, скъпа мисис Макоули — намеси се Коръм. — Тя само трябва да стои на сцената и да бъде красива и ще видите как мъжете ще се тълпят, за да я гледат.

— Колко сте проницателен, скъпи мой Коръм — долетя един глас откъм вратата.

Мод се обърна и видя Алън Дезмънд, който влизаше в трапезарията. По всичко личеше, че бе стоял под дъжда, защото косата и рединготът му бяха прогизнали. Той свали връхната си дреха и седна на масата.

— Предполагам, че всички вече сте се запознали с Мод — небрежно подхвърли той и придърпа най-близката чиния.

„Да, и без твоя помощ“ — искаше да каже тя. Вместо нея се обади Роулънд Харви:

— Добрата Ева Греъм бе така любезна да ни представи един на друг. Вашата Мод е очарователна, мистър Дезмънд. Много добре сте постъпили.

Мод хвърли един поглед към Джеръми, който влезе след Алън. Той мило й се усмихна и побутна Харви, за да се настани до нея.

— Вероятно вече сте разбрали — продължи Алън в паузата между два залъка, — че Мод няма опит в актьорското майсторство. Затова предлагам обучението й да започне още сега. Тъй като и без това сме принудени да останем в тази схлупена барака, докато времето се изясни, ще се постараем да използваме времето си най-рационално. След обяда започваме репетиция!

Откъм масата се чуха неодобрителни възгласи.

— Джеръми — каза Коръм, — не можеш ли да убедиш този ужасен тиранин да ни остави на мира за половин ден? Толкова исках да си почина днес следобед.

Джеръми, който добре знаеше каква щеше да бъде неговата „почивка“, окуражително се усмихна на Мод.

— Така или иначе все някога трябва да започнеш, момичето ми. По-добре това да стане днес.

Репетицията не мина зле и Мод разбра, че ролята й бе дори по-незначителна от това, което предполагаше.