Другият посочи с пръст собствените си нашарени гърди.

— Точна стрела.

— Вождът — поясни Джеръми със сценичен шепот, който само Алън да долови. — Дръж се по-учтиво.

Борейки се с гнева си, Алън забеляза мъжественото лице, хлътналите, враждебни очи и дългия нос. Точната стрела бездруго вдъхваше респект. Бе висок над шест фута и прав като върлина. Изглеждаше здрав като кремък, но очите му издаваха интелигентна прозорливост.

— Има ли някаква възможност да променим намерението им да ме изгорят? — отправи той реплика настрани към Джеръми.

— Сигурно не, но си струва да опитаме.

Алън погледна дивака право в каменното лице.

— Точната стрела е велик вожд. Славата му се носи на много мили.

Замръзналите устни едва-едва се извиха в слабо подобие на усмивка. Слава Богу, че знае поне малко английски, помисли си младежът.

— Ти англичанин — отсече вождът и отново посочи с пръст към Алън. — Ти умреш.

— Не англичанин. Шотландец! Приятел на Точната стрела! — Небеса, колко глупаво звучи, каза си наум. Бе гледал доста пиеси за диваци, за да знае, че говорят по този начин, и сега с изненада откри, че това наистина бе така.

Точната стрела присви очи.

— Ти бил с англичани при Тайкондегора. Ти враг.

— Тайкондегора е индианското название на Форт Корийон — подсказа Джеръми.

— Да, но англичаните не се бият много добре. Аз напуснал.

Точната стрела сякаш обмисляше думите му.

— Сега ти биеш с Големия баща във Франция?

— За Бога, Джеръми, трябва ли да отговарям на това?

— Кажи му „да“.

Алън кимна.

— Да, бия се за Големия баща във Франция.

Вождът продължително го изгледа. В тишината Алън започна да се надява, че вероятно щеше да има някакво временно отлагане на присъдата. Тогава изведнъж друг индианец с подскоци се приближи до вожда. Върху главата си носеше глава на мечка с широко отворена уста, разкриваща остри зъби. От тила му се показваха разперени птичи крила. Маската бе изсъхнала и съсухрена като лицето отдолу. Старият индианец размаха една дълга тояга, увита в кожа на гърмяща змия, и я навря в лицето на Алън.

— Шаманът — изкрещя Джеръми. — Няма да ти позволи да се измъкнеш така лесно.

Жрецът заподскача около кладата, като крещеше неразбираеми думи. Зад него барабаните подеха ритъма, а останалата част от племето започна да приглася в хор и да тропа с крака.

Подскачайки обратно към външния кръг, шаманът грабна един огромен кош, направен от сплетени клони, и се втурна отново към Алън, за да напъха в него лицето му.

Алън се боеше да погледне какво има вътре, но там се оказа голяма врана, чийто тъмносини пера блестяха на светлината. Когато шумът от барабаните и пригласянето се усилиха, той трескаво погледна първо към Джеръми, после към вожда, който не бе помръднал.

— С моята смърт ще разгневите боговете — извика Алън в лицето му. Индианецът размисли за момент, след това вдигна ръка. Шумът незабавно утихна. В тишината младежът бързо заговори. — Мога да чувам боговете. Убийте ме и ще заплатите скъпо за това.

Бе трудно да се долови дали мъжът изобщо го разбра. Все пак мъртвата тишина бе в полза на Алън. Само ако Джеръми можеше да се възползва!

Враната плесна с криле в коша и заприказва.

— Га… га… га… Точна стрела… Га… га… Чуй шотландеца. Голяма магия.

Индианците се раздвижиха. Шаманът надникна в коша, после се наведе и се взря по-отблизо.

— Говори, велика птицо — обади се Алън с твърд глас.