Джеръми отвори уста да възрази, но видя, че вождът се заинтересува. Жените освободиха краката му и той бързо отиде и застана де Алън.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — промърмори гой.

— Ще изпадна в транс. Те обичат това. А ти използвай всеки възможен фокус, който знаеш.

— Не е ли по-добре да сме развързани, за да избягаме, ако ни се удаде възможност?

— Няма да успеем за нищо на света. Цялата ни надежда е в ръцете ти, приятелю.

Очите на Джеръми блеснаха от предизвикателството.

— Ще бъде истинско удоволствие да надвием онзи ужасен старик, шамана. Първо ще използваме монетите.

Алън отметна глава назад и започна да мърмори тихо, после извиси глас до рев: Фокус-мокус препаратус, легармани, пинети сциаториум, палингенсия. Когато изчерпи всички познати магически термини, той започна да прибавя всяка безсмислена дума, научена в театъра. Щом се загря достатъчно, главата му се наклони на една страна, очите му се затвориха и тялото му се стегна.

— Сега — прошепна той.

Джеръми застана пред вожда и извади една монета от ухото му, после от мокасините и от носа му. Той караше сребърната пара да се появява и изчезва, докато всички погледи алчно се впиха в него. Завърши, като накара враната да изграчи още няколко изречения, после изсипа поток монети от човката й. След това кротко отиде и застана до Алън, който бавно излезе от транса.

— Как беше? — попита шепнешком.

— Много им харесах. Погледни лицето на Сиото. Сега бе ред на шамана.

Той заподскача наоколо, размахвайки друга тояга, направена от черупки на костенурка. С огромно достойнство извади една стрела, прицели се внимателно и я заби в голата гръд на младеж, който стоеше на около десет фута разстояние. Оттам, където се заби стрелата, потече червена струя и младежът я улови с ръце. Той я измъкна, засмя се и я размаха над главата си.

— Старият трик със стрелата — измърмори Джеръми. — Прибира се навътре в себе си. Не подозирах, че индианците го знаят.

— Какво следва? — попита Алън.

— Да опитаме с въжето.

Докато Сиото ликуваше и грачеше, Алън отново изпадна в транс, който този път продължи по-дълго и накара всички да се вторачат в него, а Джеръми извади дългото въже от ръкава си. Взе го в ловките си ръце, помоли вожда да го среже на две с ножа си, после изуми цялата тълпа, като го показа отново цяло. Успехът на тази номер, познат на уличните артисти още от четиринадесети век, накара стария Сиото да изпадне в пристъп на ярост. Като извика друг свой помощник, шаманът затанцува около него, хванал в ръка камък колкото юмрук. Отдалечи се на няколко крачки, засили се и запрати камъка в лицето на човека. Той падна на земята и се загърчи в агония, когато Сиото изтича при него с един леген, в който помощникът изплю четири малки камъчета.

Тълпата се разсмя и одобрително затропа с крака.

— Този стар козел може да играе в Друри Лейн — измърмори Джеръми под носа си.

Алън започна да се отчайва. Спомни си как отведоха Мод и сърцето му се преобърна. Как можеше да я спаси, когато те с Джеръми не можеха да спасят дори себе си?

— По-добър е, отколкото предполагах. А сега какво следва?

— Върни се в транса си — нареди приятелят му с предизвикателна усмивка. Алън отново забърбори, заизвива тялото си и клюмна глава. Като поотвори очи колкото да вижда, той съзря как Джеръми показа носната си кърпа, после отново я скри; извади трите чаши и ги завъртя толкова бързо, че изглеждаха петдесет; хвърли трите топчета към гората и ги извади изпод мишницата на Сиото. Когато бе зашеметил достатъчно слисаната тълпа, взе три пръчки и нареди да ги метнат в огъня, но бързо да ги изгасят.