Мод пребледня и попила с ръка гладката си буза.

— Няма ли как да се предпазвате?

— Доколкото ми е известно, не. Но има няколко начина, по които можеш да се лекуваш. По една доза живак всяка сутрин и мехлем от стрита изсушена коприва с бренди помагат на раните да зарастват по-бързо.

— Звучи ужасно.

— Ще свикнеш. Всички сме минали през това.

Когато Мин излезе, Мод дълго време седя неподвижно, мислейки за разговора им. Едно беше сигурно — тя трябваше да избяга от това ужасно място. Но как, след като непрекъснато я наблюдаваха? И къде щеше да иде? Без препоръчителното писмо Синтия Уилшайър никога нямаше да я допусне в дома си. Особено ако научеше, че е била известно време в къщата на Елиза Финчли.

Тя потисна порива си да грабне вързопа и да се втурне надолу по стълбите и реши, че ще е по-добре да изчака до сутринта, когато всички щяха още да спят. Междувременно реши да не позволява на лорд Понсфърд да я докосва, за да не се зарази. Единственият начин бе да убеди Елиза, че и е дошъл месечният цикъл, дори и това да не беше вярно. Ако старата вещица поискаше доказателства, тя можеше да задигне една от кървавите кокоши воденички, които бе забелязала в кухнята. Кръвта и няколко стари парцала щяха да свършат работа.

Малко по-късно, след като изпълни първата част от плана си, Мод се върна в спалнята и потъна в дълбок сън. В продължение на няколко часа тя спа непробудно, но после, когато до замъгленото й съзнание достигна шумът от долните стаи, тя успя само да задреме. Музиката, кикотът, тропотът и разговорите на висок глас непрекъснато я стряскаха и до първите лъчи на слънцето тя изобщо не успя да мигне. Въпреки това бе доволна, че никой не се сети да дойде да я потърси. Явно мисис Финчли, незнайно по какви причини, бе решила да я остави първата нощ на спокойствие.

Когато в стаята стана съвсем светло, тя видя как останалите дойдоха и се строполиха в леглата си. Шумът отдолу бе затихнал, но жените в стаята щяха да я видят да се измъква с багажа си. Тя седна на ръба на ръба на леглото и се зачуди как да избяга, без да я заловят.

Нямаше нито пари, нито място, където да отиде, нито някакви конкретни планове какво да прави. Беше заклещена в този опасен град и нямаше никого, когото да помоли за помощ. Изведнъж лутането по улиците не й се видя особено примамливо.

Може би наистина трябваше да поостане тук един-два дни, докато събере мислите си и измолеше, заемеше или в краен случай откраднеше малко пари, за да избяга и потърси помощта на Синтия Уилшайър. Ако успееше да ги заблуди, че наистина е невежа и наивна, може би щеше да се изплъзне от капаните на Елиза и да намери начин да избяга.

Мод слезе в кухнята и реши да поласкае злобната Гертруд с надеждата, че това можеше да й помогне по някакъв начин. Много скоро разбра, че трябва да се откаже. Гертруд бе изпълнена с презрение към обитателките на къщата и бе невъзможно да изпита дори капчица съчувствие към глупавата провинциална прислужница, каквато й изглеждаше Мод. Едва успя да закуси, когато мисис Финчли я повика при себе си.

Прекара цялата сутрин в компанията на Елиза и Мин, които й направиха сложна бухнала прическа с много къдрици, облякоха я в една овехтяла сатенена рокля с множество рюшове и толкова широки обръчи, че трябваше да се завърта странично, ако искаше да излезе през вратата. Деколтето й бе доста смущаващо и едва покриваше връхчетата на набъбналата й гръд. Като допълнение й сложиха една фалшива диамантена огърлица, малка бенка на гладката буза и две по-скоро клюмнали пера за подчертаване на и без друго високата й прическа.

— Точно така. Дори старата кралица Каролайн не е изглеждала толкова добре. Всъщност тази немска кучка никога не е била много красива. Мир на праха й! — каза Елиза и сама се засмя на шегата си.