|
Тя отчаяно избута надолу телената конструкция, измъкна краката си, придърпа полите си и нахлузи обръчите върху главата на Понсфърд. Той се засмя на шегата и бързо се освободи, докато тя трескаво заслиза откъм другия край на леглото и се затича към вратата. Без фустата от обръчи, полата й бе станала двойно по-дълга и, когато бе на половината път до вратата, краката й се оплетоха в разветите краища. Той се впусна след нея и двамата паднаха на пода. Понсфърд дишаше тежко и изглеждаше по-възбуден отвсякога.
— Трябва да бъдеш моя — извика той. — Сега! Да, сега! Не мога да чакам… — Пусни ме! — закрещя Мод и го зашлеви през лицето. После събра всичките си сили, отново се отскубна и хукна към леглото, опитвайки се да освободи краката си. И тя дишаше тежко. Сега осъзна, че едва ли ще може да се съпротивлява дълго. Изведнъж пръстите й напипаха нещо и тя измъкна една плоча за затопляне, снабдена с дълга дръжка. Тя се изправи на колене, дишайки тежко, и го видя да пълзи по пода към нея. — Не се приближавайте! — Но, миличкото ми. Не мога да чакам повече. Мод се изправи на крака и заплашително вдигна плочата. — Предупреждавам ви… — Стига игри. Време е за сериозна… Мод замахна, без да гледа, водена от инстинкта си за самосъхранение. Чу тъпия удар на медната повърхност по главата на лорда и замря от ужас, като го видя да се сгромолясва на пода. Сред внезапно настъпилата тишина тя отпусна дръжката и сърцето й трескаво заби. — О, Боже! Какво направих! — Бих казал, че доста добре го халоса — обади се Алън откъм отворената врата. — Моите поздравления, скъпа. Той едва ли заслужаваше нещо повече. Мод се обърна и ядосано го изгледа. — Ах ти, мошеник такъв! Как можа да ме оставиш сама с него? А аз си мислех, че искаш да ми помогнеш. Той се приближи към нея. — Ти се справи блестящо и без мен. Не забравяй, че трябваше да се погрижа за Елиза. Но я се виж. Чух тропота от стаята ви, но и за миг не ми мина през ум, че битката е била толкова ожесточена. Мод видя отражението си в едно от огледалата. Косата й падаше на дълги кичури около лицето. Горната част на роклята й бе разпрана, а полите й висяха като театрални завеси, прикривайки краката й. Фигурата й бе направо комична, но сега никак не й беше до смях. — Къде е мисис Финчли? — Захърка веднага, след като я положих в леглото. Ами той? Пи ли от виното? — Изобщо не го е докосвал. Не знам какво да правя. Той взе плочата от треперещата й ръка. — Забележително оръжие. Едва ли можех да измисля нещо по-удачно от това. Но скоро ще се свести. Трябва да измислим нещо. Мод бе толкова изтощена, че изобщо не можеше да се помръдне, дори и когато лорд Понсфърд леко простена. Тя видя как Алън взе чашата с виното, коленичи зад изпадналия в несвяст мъж и леко повдигна главата му. — О… какво стана… — промълви Понсфърд. Алън намигна на Мод и преправи гласа си, за да прозвучи като нейния. — Паднахте и си ударихте главата. Сега ще се оправите. Само изпийте това. Докато още не бе дошъл съвсем на себе си, лорд Понсфърд отпи от виното. Направи опит да отблъсне чашата, но Алън се постара да излее по-голямата част от съдържанието й в гърлото му, преди внимателно да положи главата му отново на пода. — Подай ми онази възглавница — каза той на Мод. После нежно я подпъхна под главата на мъжа и хвана момичето за ръка. — След няколко минути ще заспи като младенец. Хайде да се махаме оттук! Тя се отпусна върху силната му ръка, едва движеше краката си. Когато бяха почти на прага, си спомни за пръстена на Елиза. |
