Беше много жалко, защото Джеръми показа истинско съвършенство. Мод следеше със зяпнала уста всяко негово движение, чудноватите му фокуси с магическата кутия веселите анекдоти и, разбира се, номера с говорещото птиче. Появата на Алън, който изрецитира няколко поеми и откъси от пиеси, успя да прикове вниманието на по-голямата част от аудиторията. Някои от стиховете бяха доста неприлични и публиката често избухваше в бурен смях. Мод едва се сдържаше на стола си. Алън изглеждаше великолепно със старомодната си перука, сатенените панталони, дългата, свободно падаща пелерина, небрежно заметната през едното рамо, затъкнатата сабя и украсената с пера кавалерийска шапка, която държеше с дългите си пръсти. Ефектът бе поразителен и ако Мод не бе толкова притеснена със сигурност щеше да припадне от вълнение.

Представлението завърши и публиката се насъбра около Алън и Джеръми. Мин и Пати се опитаха да привлекат Алън в тяхната компания, а Аделайн му хвърляше похотливи погледи и открито отърка едрите си гърди в ръката му. Мод едва се сдържаше да не изскочи от салона, но я възпираше мисълта, че той трябваше да й предаде флакончето.

Изведнъж с ужас видя, че Елиза разбута групичката и поведе Алън със себе си. Въпреки искреното си възмущение от мазната усмивка, с която дъртата вещица даряваше красивия актьор, отвращението на Мод бързо бе заменено от паника, когато видя как двамата се насочиха към вратата. Лорд Понсфърд вече я бе хванал за ръка и опипваше с влажните си пръсти разголените й рамене.

— Не издържам — зашепна той, наведе се и млясна с противните си устни нежното й вратле. Мод потрепери и видя фигурата на Алън Дезмънд, която изчезваше зад тълпата. Не, той нямаше да я изостави. Но как щеше да й помогне, щом като спокойно я оставяше в ръцете на този отвратителен, похотлив развратник? А как щеше да й предаде флакона, при условие че Елиза бе решила да го отмъкне нагоре по стълбите?

Тя се опита да се измъкне от лепкавата прегръдка на лорд Понсфърд и в сърцето й забушуваха ярост и отчаяние. Мод рязко се извъртя и мина от другата страна на стола с висока облегалка, който я отделяше от негова светлост.

— Не бъди толкова срамежлива, дете мое… — каза лордът и мазно се усмихна. Мод се вкопчи в облегалката и реши да я използва като шит. После видя как хората се дърпаха встрани и правеха път на Алън и Елиза, които идваха към нея.

— Мистър Дезмънд пожела да се запознае с теб, дете мое — процеди през зъби Елиза. — Нали е красива, Алън? Надявам се, че ще я оцените по достойнство.

— Много е красива, наистина — прошепна Алън и поднесе ръката на Мод към устните си. Когато я пусна, в дланта си тя здраво стискаше малкото флаконче. — Вие сте бижуто на тази къща, госпожице… Как й беше името?

— Мод. Мод Мелингам.

— Елате, Мод! — провикна се лорд Понсфърд и я задърпа за ръката. — Вечерята ни чака.

— За мен ще бъде голяма чест да ви поканя на вечеря, мис Мод — предложи Алън.

— Няма да стане — озъби се негова светлост. — Тя е с мен. Мис Мод не харесва особено много актьорите — изръмжа той и заплашително вирна дългия си нос.

— Защо не вечеряте с мен, лошо момче такова — каза Елиза. — Уж ми обещахте, а все не успявам да ви примамя.

— Хрумна ми една чудесна идея — възкликна Алън. — Защо да не вечеряме всички заедно? Мисля, че ще прекараме много весело.

Усмивката на Елиза застина.

— Не, не.