— Не. Успях да я убедя, че съм се почувствала объркана, и й обещах да се държа прилично. Но какво ще стане по-нататък? След представлението тя е предвидила интимна вечеря за мен и лорда, и всички знаем как трябва да завърши тя. Само мисълта за това ме кара да треперя от ужас.

Алън я прегърна през рамото и я поведе към подиума. Джеръми, който продължаваше да се суети покрай клетката с пеещото птиче, й се усмихна мило. Масата бе отрупана с всевъзможни предмети и пособия, които Мод виждаше за първи път, но бе прекалено притеснена от собствените си проблеми, за да им обърне някакво внимание.

— Вечеря, значи — замисли се Алън. — Може би това ще улесни плановете ни. Мадам Елиза едва ли би могла да измисли нещо по-удачно, ако наистина искаше да ни помогне.

— Но аз ще бъда сама с този човек в продължение на часове! Много ме е страх.

— Не се страхувай, момичето ми. Няма да те оставя дълго сама. Разбираш ли, храната и питиетата ни дават много възможности. Мислиш ли, че ще можеш да сложиш нещо във виното му?

— Ще се опитам.

— О, мистър Дезмънд — каза Джеръми, застанал зад масата — Стига с тези евтини трикове с прахчета във виното. Сигурен съм, че можем да измислим нещо по-добро.

— Трикът може и да е изтъркан, но затова пък винаги дава чудесни резултати. Чуй ме сега, Мод. Тази вечер, по време на соарето, ще ти предам едно малко флаконче. Опитай се по време на вечерята да намериш начин да изсипеш съдържанието му в чашата на лорда. Когато приспивателното задейства, ние ще те измъкнем оттук още преди да си осъзнала какво става.

Изглеждаше твърде просто. Мод нервно започна да хапе долната си устна.

— А какво ще стане с мисис Финчли? Много добре знаеш, че през цялото време тя няма да ме изпуска от очи.

— Не се притеснявай за Елиза Аз ще се погрижа за нея. Всъщност това ще ми достави извънредно удоволствие. А сега по-добре се връщай обратно, преди да са усетили, че те няма. Ще се видим довечера.

Мод задържа ръката на Алън. Той беше толкова изобретателен и силен, а освен това бе и единствената и надежда.

— Добре, до довечера.

Алън отново я целуна по бузата и леко я плесна отзад, за да я насочи към вратата.

— До довечера.

Мод прекара няколко часа в приготовления за вечеринката. Мадам Елиза бе решила да не губи повече време и се постара да облече Мод колкото може по-блестящо. Роклята беше доста по-нова от тази, която носеше до момента, а бродериите й бяха толкова много, че я правеха твърда като броня. Бялата й шия, ушите, ръцете, китките и пръстите бяха окичени с бижута, всичките фалшиви, с изключение на един лъскав пръстен, който Елиза бе прежалила от личните си вещи. Косата й бе повдигната нагоре, вързана на кок и гарнирана с допълнителни къдрици и кичури, така че се издигаше на около два фута над лицето й. Украшенията, изкуствените цветя и перата я правеха да изглежда още по-импозантна. Чорапите й бяха с избродирани багети, а обувките — със светложълти токчета. Когато приготовленията завършиха, тя откри, че никога не бе изглеждала толкова прекрасно и не се бе чувствала толкова неудобно. Ако не я притесняваше мисълта за вечерята в компанията на лорд Понсфърд мислеше, че би могла да се забавлява чудесно.

Пристегната като в броня от множеството атрибути, от които едва пристъпваше, тя стоически изтърпя ухажването на лорда в приемната, преди цялата тълпа да се изсипе в голямата бална зала, за да гледа представлението. Имаше достатъчно място за всички и Мод седна на крайния стол в третата редица, като остави лорда прав зад гърба й. Очакваше, че вниманието на всички ще бъде погълнато от артистите, но мъжете и жените около нея бяха толкова заети с това да се прегръщат, подсмиват и шушукат, че малцина от тях истински следяха какво ставаше на сцената.