— Разбира се, че трябва да го направим — каза Джеръми и изтананика няколко трели за настроение. Алън се изправи, сложи ръце зад гърба си и се заразхожда напред-назад пред Мод.

— Няма да бъде толкова лесно. Елиза бди над момичетата като лешояд. Но ние все пак имаме по-голяма възможност да ти помогнем от всеки друг. Тя не ни приема сериозно и доколкото ми е известно, ние изобщо не сме те виждали, нали така? — Той престана да търка брадичката си. — Да си призная честно, много ми се иска да накарам старата кобила да изсърба собствената си попара. Заради всички съдби, които е покрусила.

За първи път, откакто бе прекрачила прага на тази къща, Мод се изпълни с надежда.

— О, Алън, благодаря ти! — извика тя, скочи на крака и спонтанно го целуна по бузата.

— Ами мен? — срамежливо попита Джеръми. — Аз не заслужавам ли благодарност?

— Но, разбира се! — каза Мод и нежно го целуна по кръглата буза. — Толкова съм ви благодарна и на двамата!

— Трябва добре да го измислим, защото Елиза никак не е глупава. Мод, смятам, че трябва да се престориш, че си съгласна с нея. Поне до утре вечер. Мислиш ли, че ще можеш да понесеш ухажването на негова светлост дотогава?

— Да. Ще намеря начин да се справя с него.

— Добре. Сега иди при нея и се извини. Утре сутринта ела отново тук. Дотогава ще имаме план как да те измъкнем.

Мод погледна към вратата и отново пребледня. Алън реши да я окуражи, като хвана ръката й и доближи устни до пръстите й. Погледна я с очи, изпълнени с обещание, усмихна се и каза: — Бъди смела. Няма да трае дълго.

Мод му отвърна с ослепителна усмивка.

— Всичко е наред, щом имам някаква надежда. Вие ме направихте толкова щастлива.

— И аз съм много щастлив, че отново те срещнах.

Тя тръгна към вратата и малкото птиче в клетката също изчурулика:

— И аз съм щастлив, чик-чирик.

Глава 6

През останалия ден и по-голямата част от следващата сутрин Мод търпеливо понасяше забележките на мисис Финчли и дебнеше удобния момент, за да изтича отново до балната зала. Въпреки че Мод страшно много бе ядосала Елиза, тя все пак реши, че момичето бе съвсем ново и неопитно, и затова не биваше да се отнася твърде грубо с нея. Освен това таеше големи надежди и не искаше да проваля плановете си, настройвайки още от самото начало момичето срещу себе си. След като лорд Понсфърд й се наситеше, тя щеше да бъде още достатъчно млада и привлекателна, за да бъде печеливша карта. При тези мисли Елиза вече долавяше приятния звън на златните монети.

Мод, от своя страна, успешно играеше ролята си на покаяло се младо момиче, оставило се да бъде подведено от глупав страх. Застанала с ръце зад гърба като послушна ученичка, тя смирено обеща да се държи добре и да не ядосва повече лорд Понсфърд. Мисис Финчли реши, че след представлението Мод и негова светлост щяха да вечерят в интимна обстановка и освободи момичето от задължението да забавлява гостите през следобеда.

Когато първите посетители започнаха да прииждат в приемната, Мод се измъкна, внимателно отвори вратите на салона и плътно ги затвори зад гърба си. Джеръми се въртеше около подиума, но от Алън нямаше и следа. За миг тя изпита огромно разочарование. Но изведнъж той се показа иззад завесата, приближи се до нея и я хвана за ръцете.

— Започнах да се притеснявам, че няма да дойдеш — каза той и я целуна леко по бузата.

— По едно време се уплаших, че никога няма да успея да се измъкна. Вече не бях сигурна дали само не бях сънувала вчерашната си среща с теб и Джеръми.

— Не си сънувала — отвърна той и поднесе ръката й към устните си.