Тя стана, приближи се до Мод и започна да я обикаля, оглеждайки я както в килията.

— Вижте… — възпротиви се Мод. — Аз не съм призов кон, мадам. Наистина, благодарна съм ви за банята и дрехите, но все пак искам обяснение. Защо ме доведохте тук?

— Колко сте нагла! Очаквах повече благодарност, като се има предвид в какъв вид ви заварих тази сутрин.

— Благодарна съм ви, че ме изведохте от онова ужасно място. Но искам да знам защо го направихте. И защо бяхте така мила с мен.

— Не съм била мила. Елате тук — каза дамата и посочи един позлатен стол до креслото. — Седнете до мен.

Мод седна срамежливо на края на стола, а другата жена отново се излегна назад в креслото си.

— Не ви се представих. Казвам се Клодет Клоден.

— Мод Мелингам. Сценичното ми име е Мод Мейкджой.

— Вие сте актриса?

— Да. Появявах се на сцената както в Англия, така и в колониите.

Клодет потупа с пръст облегалката на креслото си.

— Не приличате на актриса. Те са… каква дума използвате вие… prostituee.

— Мисля, че имате предвид уличници. Някои да, но не всички. Някои са артисти.

— А вие без съмнение сте artiste. Bien, вие притежавате твърде много финес за уличница. Радвам се да видя това.

— Вижте, мадам Клоден…

— Не се вълнувайте. Не съм ви довела тук заради това, което сте, а заради някой друг. Накратко, доведох ви тук, за да ви опазя от кавалер дьо Превалоа.

— Познавате ли го?

Дамата се засмя горчиво.

— Познавам го много добре. Той е моята любов, моят живот, моята единствена причина да съществувам. И няма да допусна да попадне в лапите на една английска… actrice.

Мод рязко се наведе напред.

— Но, мадам, аз не искам кавалера. Напротив, умолявах го да ме остави на мира. Той се отнесе с мен ужасно. О, да, спаси ме от мохиканите, но оттогава ме държи като своя пленница. Опита се да ме изнасили…

— О, знам. Ако думите ви отговарят на истината, можете да ми поблагодарите, че ви спасих вчера в хотела.

— Вие ли бяхте в коридора?

— Разбира се. Смяташе, че ще остана в Монреал, но аз не можех да не го последвам, когато разбрах, че е довел хубава жена със себе си. Чух, че я е затворил тук, и бях решена да не допусна да я притежава. Разбира се, когато ви премести в избата, почти се заблудих. Но в този град аз имам също толкова информатори, колкото и кавалерът. Открих къде сте и реших, че единственият начин да ви държа далеч от него е да ви доведа тук, под закрилата си, както казвате вие, англичаните.

— Много любезно от ваша страна — измърмори Мод.

— Не, любезността няма нищо общо. Ревността играе главна роля тук.

Мод погледна тези очи, студени като зимния лед по реката Сейнт Чарлз.

— Ако наистина искате да ме отделите от него, помогнете ми да избягам от това място.

Черните очи я пронизаха.

— Не. Ако си заминете, той веднага ще тръгне след вас. Аз имам по-добър план. Ще бъдете мое протеже. Ще ви науча на добри обноски, ще ви подкрепям в кариерата ви, дори ще ви помогна да си намерите подходящ любим. Докато сте близо до мен, ще бъдете в безопасност и той със сигурност ще бъде на разстояние от вас.

Сърцето на Мод замря, изчезнаха и последните й надежди да се върне в колониите.

— Мадам, аз не съм неблагодарна, защото, както ви казах, не изпитвам никакви чувства към монсеньор дьо Превалоа. Но аз копнея да се завърна при своя народ.