Тъй като не бе съвсем наясно защо Клодет иска да я представя като актриса, Мод реши да се подчини на общото желание. Тя избра един жизнерадостен епилог от пиеса на Маестрото, след който обикновено се изпълняваше песен. Фрагментите, разбира се, бяха на английски, но явно никой нямаше нищо против и щом свърши, всички я аплодираха и заявиха, че тя е най-интересното нещо, с което е възнаграден Квебек, откакто е пристигнал последният кораб от Хавър.

Събирането продължи до ранните часове на следващия ден, когато офицерите си тръгнаха, като пиянски се олюляваха и припяваха откъси от нейните песни. Клоден и кавалерът отдавна бяха изчезнали някъде и Мод с благодарност се отправи нагоре към стаята си, където Мими й помогна да се съблече. Тя се хвърли на леглото уморена, но — за първи път от няколко седмици — почти щастлива.

На следващата сутрин я събуди Клоден, която нахлу в стаята й и кацна на ръба на леглото.

— Е, моя малка затворничке. Как понесе присъдата си?

Мод потърка очи и се опита да седне.

— Беше… много хубаво…

— Тя казва, моля ви се, много хубаво, когато пожъна такъв невероятен успех сред най-изисканите френски господа! Да ме обесят дано, какво тогава би те накарало да възкликнеш от удоволствие? Както и да е, снощи се представи много добре. В началото се страхувах, че играта няма да се получи, но ти бе чудесна. Сигурно си била много известна в Англия.

— Получавах аплодисменти.

— Какво ще кажеш за господата? Някой заинтригува ли те?

— Бяха много приятни, но вече ви казах, мадам, не си търся любовник.

— Глупости. Едва ли има някой, който с радост не би се заел да те вземе под попечителството си… е, може би има един, но маркизът е наистина специален случай. Всички останали са луди по теб. Послушай съвета ми и незабавно си избери някого от тях. Така ще се чувстваш в по-голяма безопасност и безкрайно по-удобно.

— Това означава ли, че не мога да остана тук?

Дамата се замисли за момент.

— Не. Засега можеш да останеш. Разбира се, Иполит много ми се разгневи. Ще мине известно време, преди да обуздая яростта му. Но сега, когато половината френски офицери са в краката ти, плановете му за теб са минало. А докато не станеш нечия amie, по-добре стой близо до мен. Обаче и за двете ни ще е по-удобно да си намериш покровител, при това бързо.

Мод се намести и се облегна на таблата на леглото, събирайки смелост.

— Аз имам друга идея. Хрумна ми снощи, когато си легнах. Защо не ми помогнете да основе тук театър, в който да играя. Офицерите обичат да има театър в гарнизонния им град. По този начин ще мога да ви се отплатя за всичко, което сторихте за мен, и ще ми помогнете да си изградя репутация на актриса, а не само на държанка.

Клодет присви тънките си устни и за момент се замисли.

— Тези хора няма да изтърпят английска драма.

— Тогава ще науча френски роли. Може бе Мими ще ми помогне. Изглежда интелигентно момиче. Ще бъде неофициален театър, дори някои от офицерите ще могат да участват. Вероятно ще им хареса.

Клодет стана и се заразхожда из стаята, обмисляйки предложението на Мод. Като стигна до вратата, тя се обърна.

— Може и да стане. Това определено ще донесе развлечения на мъжете, които често бездействат и нямат какво да правят. Нека помисля.

Мод почувства как я обзема вълнение при мисълта, че отново ще се върне към своята работа. Тя сви коленете си под чаршафа и ги обхвана с ръце.

— О, колко ще се радвам отново да изиграя някои свои роли…

— Не бих искала много да се показваш. Не вярвам на Иполит. Ако му се предостави възможност, може отново да те отвлече.

— Повярвайте ми, мадам Клоден, това е последното нещо, което желая!

— Добре тогава.