С рев Превалоа отстъпи назад, като отпусна сабята си и се хвана за рамото, от което незабавно потече кръв. Той коленичи на земята, а Алън, все още задъхан, тихо се приближи до Мими.

— Дай ми едната си фуста, момиче — сопна се той.

Мими разкъса дрехата, а Мод гледаше французина.

— Убит ли е? — прошепна тя.

— Не. Само ранен.

Алън отиде до мястото, където бе припаднал французинът, и започна здраво да увива раната с фустата. Кръвта шуртеше и се налагаше да направи стегната превръзка, за да я спре.

Той обърна кавалера, а Джеръми опипа пулса на гърлото му.

— Жив е — отбеляза Алън и метна пелерината на Превалоа върху него. — Щом се свести, може да отиде сам до портата Свети Луи и да получи помощ. Дотогава ще сме на половината път до Монреал.

Той бързо набута двете жени в каретата, а те с Джеръми седнаха на капрата. Мод не обръщаше внимание накъде се движат, докато не усети, че колата забавя ход. Видя, че минават през малко, потънало в мрак село. Щом го прекосиха, поеха по криволичещ път, който се спускаше от голям хълм, преди да тръгнат успоредно на сребристата линия на реката. Близо до няколко струпани на едно място дървета Алън помогна на двете жени да слязат, след което потупа коня по задницата и го прати обратно към селото.

— Жителите на Силъри могат да върнат на Клодет нейната cleche — промърмори той и поведе двете жени към брега, където Джеръми измъквайте една малка лодка от скривалището й сред съчки и сухи клони. Четиримата се качиха в нея и се отделиха от сушата.

— Хванахме точно отлива — отбеляза Алън и преметна ръка през рамото на Мод. — Ето защо планирахме всичко по време. Страхувах се неочакваното присъствие на Превалоа да не ни забави.

Гребаха почти четвърт час, преди да спрат до една рибарска баржа, закотвена в средата на реката. От палубата спуснаха въжена стълба и един младеж в рибарска риза взе ръката на Мод, за да й помогне.

— Това е Пиер — представи го Джеръми, а човекът свали нахлупената си шапка и направи кратък поклон. — Той се съгласи да ни измъкне оттук.

— Merci, Pierre — каза Мод и подаде ръка на Пиер. Смутен, той се поклони още няколко пъти.

— Je vous en prie, Madam.

— Любезностите могат и да почакат — обади се Алън, като бързешком привърза лодката. — По-добре да побързаме, иначе няма да имаме предимството на реката, когато минаваме покрай Квебек.

— Квебек ли? Мислех, че отиваме в Монреал.

Алън и се усмихна през рамо и започна да помага на Пиер и Джеръми с фаловете.

— Това бе заради Превалоа, в случай че се е преструвал на припаднал. — Не, ако успеем да отминем благополучно френското оръдие на брега на Бюпор, ще се отправим към залива на Свети Лорен.

Платното се опъна от вятъра, Джеръми вдигна котвата и лодката спокойно заплува с отлива, като се плъзгаше по сребристата река, Алън дойде и застана до Мод, обгърна раменете й с ръка и двамата се загледаха в брега, който минаваше покрай тях.

— Не можем ли да следваме реката чак до Хъдзън? — попита Мод с усмивка.

— Не, предпочитам опасностите на откритото море пред перспективата да хвърля ръкавица на французите. Освен това не държа отново да се срещам с индианци. Може следващия път да не ми провърви.

— Но колко далеч можем да стигнем в океана с такава малка гемия?

— Пиер се съгласи да ни откара до Луизбърг, където, ако имаме късмет, можем да вземем кораб до колониите.