Вътре беше тъмно и тя постоя за известно време неподвижна, докато очите й свикнат с мрака. Когато се огледа, с изненада откри, че вътрешността на обора бе преобразена като с магическа пръчица. Мод пристъпи напред и се озова сред безразборно нахвърляните предмети от багажа на актьорите. Върху сандъците и кутиите се мъдреха купища бляскави и чудновати одежди. Между фустите и ризите се търкаляха шлемове, украсени с пера, щитове, шпори и други такъми. Тя лекичко извика от почуда, когато пред очите й попадна истинска колесница, или подобие на колесница, защото, когато се доближи, видя, че това беше само един дървен макет. В отделенията за конете бяха складирани още по-чудновати предмети: опашка на русалка, огромни позлатени криле и рисувани макети на дървета и антични колони. В дъното актьорите бяха опънали въжета, на които бяха окачили измачканите от пътуването дрехи, за да се поизпънат. А горе, между гредите, се подаваше озъбената глава на един дракон, заобиколена от изрязани от картон бели облаци.

Мод зяпаше към дракона с отворена уста и усети как очите и главата й се замаяха от толкова много вълшебство. Никога досега не бе виждала нещо по-прекрасно и по-вълнуващо от декорите около себе си. После чу и чуруликането на птичето.

То се разнасяше съвсем наблизо. Мод се огледа и видя малкото пъстро създание, което пърхаше в една висока телена клетка, поставена на земята.

— Какво сладко птиченце — извика Мод и се приближи до клетката. Тъкмо се канеше да приклекне и да пъхне пръст между решетките, за да го погали по перушините, когато силното му писукане изведнъж я направи неспособна да промълви каквото и да било.

— Чик-чирик… добро утро, мис, чик-чирик…

Мод си пое дълбоко дъх и отстъпи крачка назад, без да откъсва очи от пърхащото птиче в клетката. Когато чуруликането се засили и оживи, тя си помисли, че започнаха да й се причуват цели думи.

— Чик-чирик… и ти си много красива, чик-чирик… Изведнъж вълшебството изчезна и оборът се превърна в мрачно и заплашително място.

Мод се обърна и хукна към вратата.

— Чик-чирик, не си отивай, красива госпожице. Няма да ти сторя нищо лошо…

Мод усети как косата й настръхна от ужас. Любопитството й обаче надделя и без да се отдалечава от вратата, тя се обърна.

— Но що за птичка си ти?

— Чик-чирик… аз съм един човек, който кара птичето да пее и да говори. Моля те, чик-чирик, ела да си поговорим!

— Никога през живота си не съм виждала птичка, която да говори — каза тя и направи няколко стъпки към клетката. Малкото птиче продължаваше да подскача, но Мод се успокои, защото видя, че то беше твърде малко, за да представлява някаква заплаха за нея. А освен това беше прекрасно, че можеше да говори. Тя се наведе към него.

— Чик-чирик… как се казваш, чик?

— Мод. Мод Мелингам — отвърна тя и се наведе още по-напред към клетката.

— Чик, чик, Мод. Хубаво име, хубаво име, чик, чик. Аз се казвам Евърейд, чик… чи…

Мод надникна в клетката и очите й се разшириха от почуда.

— Но ти не си истинско птиче — извика тя. — Ти си само една нарисувана играчка. Какво е това?

— О, Боже! Открихте ме — каза един мъжки глас зад гърба й. Тя скочи на крака, обърна се и видя силуета на висок мъж, който се измъкваше от потъналата в мрак страна и излезе на светлото. — И все пак признайте, че за известно време успях да ви заблудя.

Мод неволно пристъпи назад, без да изпуска от очи мъжа, в когото тя веднага разпозна човека с шапката с пера от каретата. Сега, когато се намираше само на няколко крачки от нея, той изглеждаше още по-красив: висок, широкоплещест, с плавни маниери, тъмна, стигаща до раменете му коса, усмихнати зелени очи, които грееха върху издълженото му деликатно лице, здрава челюст и голяма, добре оформена уста, колкото волева, толкова и подканваща.