— Вие… вие ли говорехте преди малко? — приглушено попита тя.

Мъжът се засмя.

— Позволете ми да се представя — каза той и грациозно се поклони. — Алън Дезмънд, госпожице, на вашите услуги. И уви, не аз бях този, който сътвори тези вълшебни звуци, а онзи красив младеж ей там, зад колесницата на Аполон. Бих могъл само да мечтая за дарбата му, която кара птичето да говори, но все още не съм усвоил това изкуство. Въпреки това — весело добави той — съм усвоил много други.

Мод се обърна, за да види и другия мъж, който се показа от сянката зад клетката. Той бе по-нисък на ръст и по-слаб от Алън Дезмънд, а на главата си носеше перука с опашка. Ръцете му бяха малки и нежни като на жена и той плавно ги разтвори встрани, докато се покланяше. Когато отново вдигна глава, тя видя как в сивите му очи проблесна закачливо пламъче.

— Джеръми Оукс, госпожице. Ваш покорен слуга.

— Вие и двамата ми се подиграхте — каза тя и се помъчи да изглежда сърдита, докато в същото време се чувстваше успокоена и радостно възбудена. — Това не е достойно за джентълмени като вас.

— Напротив — каза Алън Дезмънд и приседна на един от близките варели, — ние по-скоро ви подготвихме за чудесата, които ви предстои да видите довечера. Ще дойдете, нали? Нали ще гледате представлението?

— О, да. Всички имаме разрешение да присъстваме. Но как го направихте? Каква е тайната?

— О, ние никога не издаваме тайните си — каза Алън, като продължаваше да гледа Мод. — Нали, Джеръми?

По-дребният мъж се засмя.

— Е, да кажем, че един фокусник може да имитира песента на птиците с малко повече талант и ципа от лук.

— Джеръми е един от най-талантливите имитатори в цяла Англия.

Джеръми направи благодарствен поклон към Дезмънд.

— Много съм ви признателен, сър.

— Точно така. И за да ми го докажеш, моля те, остави ни сами с госпожица Мод и иди в къщата да закусиш! Сигурен съм, че всеки, който като Мод харесва театралните декори, гори от желание да научи как се използват. А аз имам намерение да й го обясня.

Джеръми премести очи от Мод към Алън и отново към Мод. После вдигна рамене.

— Добре, мистър Алън. Но не забравяйте, че скоро трябва да вдигаме сцената.

— Знам.

Джеръми се измъкна през отворената врата, а Мод, без да престава да се озърта, пристъпи напред сред натрупания багаж.

— Какви са тези чудновати предмети? — попита тя и посочи към два дълги метални цилиндъра, с ръчки от двете страни, които стояха облегнати на стената.

— Това са уреди, с които караме морето да се пени и вълнува — отвърна Алън и имитира с ръка движението на вълните. — Става почти като истинско.

— Ами това? — попита тя и посочи към колесницата.

— Това е летящият впряг на Купидон. Отпред е вълшебният му кон, а отзад драконът с облаците. Сега, като го гледаш отблизо, не е много впечатляващо, но откъм залата е потресаващо. Я си сложи това!

Той сложи върху бонето й един шлем, украсен с червени пера. Мод мило му се усмихна и го нахлупи до челото си.

— Как изглеждам?

— Възхитително — прехласна се той.

— Едва ли приличам на някой римски центурион?

— Не.