— Тайнствено? — Джеръми започна по-усърдно да премята въжето между ловките си пръсти. — Не разбирам за какво намекваш?

— Ами това, че постоянно изчезва някъде. Странните хора, с които се среща по потайни места. Понякога получава и съобщения, дори веднъж и аз станах свидетел на това. Веднага след това той хуква за някъде и нищо не е в състояние да го спре.

Джеръми лукаво се усмихна:

— Доколкото знам, последния път си успяла да го позабавиш.

Мод се изчерви.

— Откъде знаеш? Явно в трупа като нашата нищо не може да остане скрито. Но това бе само един-единствен път. През повечето време той не би си позволил нещо да го отклони от тайнствените му разходки.

Джеръми вдигна рамене.

— Каквото и да е, сигурен съм, че Алън знае какво върши. Аз лично не бих се притеснявал. По-важното е, че…

Той замлъкна. Мод погледна как съсредоточено навиваше въжето, а върху челото му бе паднал кичур руса коса.

— Какво?

— Това не е моя работа, разбира се — бързо каза той, — но, скъпа, внимавай с чувствата си към Алън Дезмънд. Той… той е обсебен от други, много по-важни неща и едва ли точно сега би се влюбил.

— Говориш така, защото е познавал немалко жени. Това ми е известно.

— Не, не исках да кажа това. Наистина не мога да ти кажа нищо повече, с изключение на това, че трябва да внимаваш и да не му отдаваш прекалено много сърцето си. Не желая да те гледам как страдаш.

Мод замълча. Дали Джеръми не говореше така, защото и той жадуваше да я притежава? На няколко пъти бе улавяла изпълнените му с ням копнеж погледи, въпреки че никога не бе опитвал да даде воля на чувствата си. Дали пък не знаеше някоя ужасяваща тайна за Алън, която не желаеше да сподели с никого?

— Но той ме обича. Сигурна съм, че е така — почти през сълзи промълви тя.

— Как да не те обича? Освен това е сигурен, че те очаква бляскаво бъдеще. Знаеш ли, че вече си почти толкова популярна, колкото и мисис Макоули? Докато се завърнем в Лондон, ще си надминала всички ни. Бъди търпелива и се вслушвай в съветите му. Накрая и ти ще си доволна от себе си.

Мод стана и улови едната му ръка.

— Прав си. Ще се опитам да се въоръжа с търпение. Искам да знаеш, че съм ужасно щастлива, че си до мен, че ми вдъхваш смелост всеки път, когато съм готова да се предам.

— Чик-чирик… — запя Евърейд, — лейди, вие ме ласкаете, чик-чирик…

През втората половина от турнето трупата посети градовете и графствата на Средна Англия. Славата на Мод растеше с всяко поредно представление, докато не се стигна дотам, че хората започваха да я акламират още преди фургонът да е пристигнал в поредното селище. Междувременно Алън й разреши да се появи в истинска роля и тя се справяше толкова добре, че дори нервното напрежение и отчаяните усилия на Кити да засенчи изпълнението й не можаха да я провалят. Малко по малко увереността и способностите й взеха да нарастват. Алън започна да включва и песни към изпълненията й. Пишеше една нова пиеса, която за нея щеше да е повече от голо предизвикателство. Тя бе усвоила няколко по-големи роли, измежду които и ролите на две героини на Шекспир. Дори от време на време се осмеляваше да спори с Алън, когато нещо в постановката не й харесваше.

Въпреки че не се срещаха всяка нощ, когато той идваше да я събуди или я отвличаше нанякъде за кратко, любовта им все повече нарастваше и я караше да ходи като замаяна. Съзнаваше, че дълбоко и безнадеждно се бе влюбила в този мъж и нищо не бе в състояние да я накара да се откаже. Опита се да не обръща внимание на факта, че той едва ли бе способен да откликне със същата дълбочина на чувствата й.

И така, те бяха готови да се върнат в Лондон за началото на зимния сезон.