И така, те бяха готови да се върнат в Лондон за началото на зимния сезон. Тя вече бе престанала да бъде плахата Мод Мелингам. Сега беше Мод Мейкджой — уверена, изпълнена с ентусиазъм и по-щастлива от всякога. Бе убедена, че щеше да принуди града да легне в краката й, така както никой досега не го бе правил.

Глава 10

Театър „Челси“ се намираше по средата на Кетрин Стрийт, една от многото тесни улички, които тръгваха като спици от кръглия площад на Ковънт Гардън. Фасадата му изглеждаше стара и износена, но Мод скоро се убеди, че пространството зад сцената е доста по-голямо от това на провинциалните театри, в които Мод бе направила първите си стъпки в това поприще. В него имаше истинска гримьорна с прикрепени към стените свещници и позлатени кресла, голяма гардеробна, сложна система за смяна на декорите, рисувани тавани и гипсови барелефи, които я караха да гледа с широко отворени очи.

Първата й изява трябваше да бъде в новата комедия на Алън. За съжаление и в тази роля тя трябваше повече да присъства на сцената и по-малко да говори, но Джеръми, който играеше нейния възрастен ухажор, облечен в подпълнен с вата костюм и изглеждащ двойно по-дебел, бе до нея през повечето време и й вдъхваше някаква сигурност. По време на премиерата тя бе толкова нервна, че той почти насила трябваше да я избута през кулисите, за да излезе на сцената. Залата беше препълнена, но публиката, която бе значително по-преситена и не за първи път присъстваше на премиера, бе по-скоро хладна и равнодушна. По едно време Мод започна да си мисли, че е почти враждебна.

Представленията през първата седмица продължаваха да бъдат приемани по-скоро вяло и Мод с огорчение си спомни за мечтите си да види Лондон в краката си.

— Не е чак толкова лесно, нали, скъпа? — злорадо се усмихваше Франсис. — Лондончани, които от години са почитатели на мисис Причард и Сюзън Сайбър, искат да видят нещо повече от едно красиво личице.

Въпреки че Мод не желаеше да се впуска в излишни разправии с мисис Макоули, тя искрено бе започнала да си притеснява, че нямаше да може да надмине по майсторство дългогодишните актриси на трупата.

Когато и втората седмица премина по същия начин, Алън, специално за нея, написа един епилог, който постави между края на пиесата и музикалното изпълнение, което следваше. Стиховете бяха духовити и закачливи, и тя ги изпълни с толкова много ентусиазъм и чар, че за първи път усети как публиката изведнъж стана съпричастна. На следващата вечер мъжете тропаха с крака и бурно ръкопляскаха, а след третото представление тя бе на път да постигне успеха, за който бе мечтала. Името на Мод Мейкджой скоро стана едно от най-популярните сред театралните среди. След представленията в гримьорната й се изсипваха тълпи от почитатели, които я заливаха с комплименти и подаръци, и в един момент тя се озова с толкова много обожатели, колкото не можеше да си представи.

Каква бе изненадата й, когато след третата седмица на успешни представления Алън нае, специално за нея, една малка къща недалеч от Лейчестър Скуеър. Тя беше скромна, но кокетна, с красиво кръгло прозорче над входната врата и вестибюл, който водеше към трапезарията и салона на първия етаж. Стените бяха с фини китайски тапети, а самите помещения — обзаведени с красиви мебели от полирано черешово дърво.

— Колко е красиво! — възкликна Мод и започна да влиза от стая от стая, а възхитените й очи обхождаха сребърните фруктиери и свещници, кристалните висулки на полилея, гипсовите отливки, лъскавата пъстра дамаска на креслата и турските килими. — Никога не съм влизала в по-прекрасен дом от този!

Той обгърна раменете й я притисна към себе си.

— Ти го заслужаваш. Малката ни трупа никога не е била по-печеливша, нито пък е била изправена пред толкова блестящи перспективи като сега.