— Трупата е в града от близо четири седмици. Луиз, при всяка наша среща изглеждаш все по-млада.

— Лъжец! Романтичен както винаги. Защо чак сега се сети за мен? — смеейки се, отвърна тя и престорено сърдито го перна през ръката.

Алън придърпа Мод до себе си.

— Позволете да ви представя Мод Мейкджой, най-новото откритие на сезона. Мод, това е мадам Луиз дьо ла Трембрие.

Жените сдържано кимнаха една на друга.

— Позволете и на мен да ви представя генерал Емброуз Уилкс — каза Луиз и посочи придружителя си. — Алън Дезмънд, генерален директор, драматург и актьор от трупата на граф Стенбъри, „Стенбъри Плейърс“.

Малките очи на генерала бегло огледаха Алън и се заковаха върху Мод. Той хвана ръката й я потупа с огромната си длан.

— Очарован съм, мис Мейкджой. Наблюдавал съм играта ви. Смея да твърдя, че извън театъра вие сте дори още по-красива.

Мод се почувства поласкана и хвърли един поглед към Алън, надявайки се, че и той бе чул комплимента. Малко по-късно обаче задоволството й прерасна в учудване, когато Алън закрачи редом до Луиз и я остави в компанията на генерала, който побърза да я хване за ръката.

— Тъкмо мислехме да похапнем — подхвърли Луиз през рамо. — Надявам се, че ще се присъедините към нас?

— Ами… не знам — заекна Мод.

— Но, разбира се — продължи бързо Луиз. — Не желая да слушам никакви извинения. Толкова рядко ми се удава да срещна стария си приятел — добави тя и се притисна към ръката на Алън.

Уилкс се наклони към Мод и зашепна поверително:

— Знаете ли от колко време мечтая да се запозная с вас, мис Мейкджой? Ще ми позволите ли да ви наричам Мод? — Приковала очи върху двете фигури пред себе си, Мод разсеяно кимна. — Бих могъл да ви посетя в гримьорната, разбира се — продължи Уилкс, — но, да си призная, ненавиждам да се смесвам с цялата онази паплач от надути контета. Надявах се да дойде ден като този. Какво радостно стечение на обстоятелствата, че това се случи точно тази вечер!

— Моля? О, да. Наистина.

Той умишлено остави другите малко да се поотдалечат.

— Луиз е моя много добра приятелка, но работата е там, че докато от време на време съм тук, в Лондон, в очакване на нови нареждания, аз често изпитвам огромната нужда от… ъ-ъ някое ново запознанство. Вие сте едно прелестно създание и…

— Нареждания ли? Значи наистина командвате цяла армия?

Той високо се изсмя.

— Скъпа моя, всички генерали разполагат с армии, иначе защо им е да са генерали? Освен ако не са излезли в пенсия, разбира се, но засега аз съм твърде далеч от тази мисъл. В момента армията ми е разквартирувана край Бристол в очакване на заповеди.

— Но срещу кого се биете?

Малките му очи се разшириха от учудване.

— Но, Мод, скъпа, нима не сте се интересували какво става по света, преди да постъпите в театъра? Срещу французите, разбира се. Тези жабари постоянно ни създават проблеми. Сега ни заплашват, че ще ни отнемат американските колонии, и което е по-опасно, Западна Индия, откъдето доставяме захар. Тези нахалници трябва да получат добър урок.

— И вие сте идеалният човек за тази работа — отвърна Мод, като се постара да не прихне. Мисълта, че този дебел, надут човек живее с героичните помисли, че може да отърве Англия от френската заплаха, бе направо комична.

Уилкс горделиво изпъчи гърди.

— Предполагам, че е така. И кралят мисли същото.

Усмивката на Мод се стопи, когато тя видя как Алън и Луиз бяха склонили глави един към друг и тихо разговаряха, докато се разхождаха.