— Mon Dieu, за някое красиво и непорочно създание като вас това би изглеждало наистина неестествено — каза той и протегна ръка, за да погали една от дългите й къдрици. — Но принцовете не се подчиняват на същите стандарти като нас, обикновените смъртни, както, предполагам, знаете. Кралят е прекомерно привързан към внука си. Сигурен съм, че би предпочел като свой наследник младия Джордж.

— И ние сме на същото мнение — намеси се графът, доловил последните думи на Превалоа. — Георг II винаги ще си остане германец по душа, докато внукът му има всички изгледи да стане първият наистина английски монарх от времето на старата кралица Ан.

Дискусията бързо бе подета на висок глас от останалата част на компанията. По средата на вечерта, за голямо учудване и задоволство на Мод, Алън смени мястото си и дойде да седне до нея, заемайки мястото на генерал Уилкс и избутвайки мосьо дьо ла Превалоа на значително разстояние. Групичката бе толкова приятна, всички твърдо решени да се забавляват, че тя скоро започна да се чувства една от тях и с удоволствие се смееше, говореше и наслаждаваше на храната.

Когато часът удари два след полунощ, те наеха една лодка, която да ги върне обратно в града. Мод се облегна на големите възглавници и полегна в прегръдките на Алън докато корабчето умело се запромъква покрай останалите плавателни съдове, чиито тъмни очертания се люшкаха върху посребрените вълни.

— Генерал Уилкс ме покани да пояздя с него в парка утре следобед — каза Мод след една дълга и страстна целувка.

— Ще отидеш ли? — попита Алън и леко се отмести. Гласът му прозвуча безразлично — прекалено безразлично помисли си Мод.

— Не. Казах му, че имам репетиция. Въпреки това той продължи да настоява и откри, че имам един свободен следобед. После настоя да го резервирам за него.

— Мисля, че трябва да го направиш.

Тя не очакваше да чуе от него точно това.

— Защо? Той е забавен, но не разбирам защо трябва да го поощрявам?

— Скъпа моя, половината от успеха на актрисите зависи от хората, с които общуват. Генералът е в състояние да отвори пред теб много врати. Важни врати.

Мод се облегна на лакътя си и се вгледа в него.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да му стана любовница? — пошушна тя и доближи устни до бузата му.

Ръцете на Алън здраво се заключиха около кръста й и я събориха върху него.

— Ако направиш това, ще трябва да убия и двама ви.

В спалнята гореше слаб огън, за да постопли малко хладния въздух. Алън запали една свещ, дръпна завесите, бавно се върна към леглото, където го чакаше Мод, и без да бърза, започна да притиска, целува и милва разголените части на тялото й, докато цялото й същество бе обхванато от толкова силно желание, че тя едва си поемаше дъх. После той я вдигна и я понесе към високото пухено легло.

Тя лениво се протегна, изпълнена с дива радост, че така силно я желаеше. До преди малко се бе опасявала, че след прекрасната вечер той отново можеше да реши да я изостави и да изчезне в потайните си дела. Но още щом краката им стъпиха на твърда земя Алън бързо я повлече към дома им, измина на бегом стълбите и нетърпеливо отвори вратата на спалнята й. Продължителното и бавно сваляне на дрехите й и настойчивите милувки целяха да я докарат до точката на кипене, както и да разгорят още повече страстното му желание да я обладае. Ръцете му бяха нетърпеливи да докоснат всеки сантиметър от нея, тънкия гъвкав кръст, дългата извивка на ханша, нежната белота на бедрата и влажната долинка помежду им, която той леко притисна. Гъвкавото й тяло лежеше върху завивките, а червеникаворусите й коси бяха разпилени на раменете й. Докато той се бореше с дрехите си, Мод се изправи на колене и го загледа.