Тя вдигна искрящото си от задоволство лице към устните му.

— О, Алън, никога не съм мислила, че някога ще притежавам собствена къща, и то толкова красива!

— Е, не бих казал, че ще си съвсем сама, защото възнамерявам да прекарвам немалко време тук. На долния етаж има малка стая, която смятам да превърна в свой кабинет.

Сърцето й радостно трепна. Никога не си бе представяла, че ще има толкова хубава къща, която да дели с Алън. Тя нежно погали бузата му, обходи извивката на устните и се спря на малката трапчинка на брадичката.

— Напиши ми още един такъв епилог и скоро ще можеш да наемеш още една къща. Обещавам ти!

Въпреки че Алън наистина живееше при нея в къщата на Лейчестър Скуеър, Мод скоро си даде сметка, че през повечето време не можеше да общува с него. Бързо свикна със среднощните му посещения в леглото й, когато трескавите му милувки я изтръгваха от дълбокия сън, а ловките му пръсти възбуждаха сетивата й до такава степен, че всеки сантиметър от тялото й започваше страстно да го желае. Когато най-накрая, задоволена, тя отново заспиваше в обятията му, никак не се учудваше, ако откриеше на следващата сутрин, че мястото до нея вече е празно.

По време на следобедните репетиции и вечерните представления Алън се отнасяше към нея със същата сдържана, но възпитана учтивост, както към Кити и Франсис и много скоро това започна да я кара да се чувства объркана и притеснена. Тя упорито търпеше странното поведение и отклоняваше обожателите си, които с всеки изминат ден ставаха все по-настойчиви, докато в един момент усети, че вече не издържа. Една сутрин връхлетя в кабинета му, изтръгна перото от ръцете му и ядосано го помоли да й отдели няколко минути.

— Не разбирам какво те притеснява — каза Алън, когато учудването му премина. — Притежаваш тази къща, на път си да се превърнеш в една от най-големите лондонски знаменитости, а аз прекарвам при теб минимум по две нощи на седмица. Какво повече искаш?

— Аз изобщо не мога да те видя — горчиво отвърна Мод.

— Виждаш ме през цялото време.

— Да, но това е само професионално. Какво представлявам аз за теб? Нещо като тайна любовница ли? Кой ли може да го разбере, освен ако не те видят как се промъкваш нощем в леглото ми? Със сигурност не съм твоя съпруга. Изглежда, че съм просто, твоето… каук беше думата… — протеже.

— Ти си всичко, което ми изреди, с изключение на съпруга, а аз нямам намерение да се женя за никого, никога. Всички знаят, че живеем заедно. Естествено е да си мислят, че сме и любовници.

— Но ние не живеем заедно. Ти никога не си тук.

Алън се намръщи.

— Мод, държа да научиш, че освен театъра имам и някои други интереси. Те поглъщат известна част от времето ми и аз нямам намерение да ги изоставям.

Мод се втурна към прозореца.

— Други жени, предполагам.

Алън седна обратно на стола, скръсти ръце и се усмихна при вида на разгневеното й лице.

— Как можеш да мислиш, че имам сили и за други жени, след като знаеш колко много получаваш от мен?

Той гледаше намусеното й лице, което дори и така, огряно от светлината, изглеждаше красиво.

— Мисля, че може би е време да променим начина си на живот. Какво ще кажеш, ако си освободим една вечер и пообиколим малко Лондон? Ще те заведа във Воксхол Гардънс. Нали не си ходила там?

Мод го изгледа изпитателно, като си мислеше, че се шегува. От плещите й падна огромна тежест.

— Не, но толкова съм слушала за това място. Разправят, че там било чудесно.

Алън отиде до нея и я прегърна през раменете.

— Вярно е. Всеки човек трябва да отиде там поне веднъж в живота си. Какво ще кажеш за утре вечер?

— О, Алън! Това ще бъде чудесно! — Тя обви врата му и го целуна.