Когато и последната врата се захлопна зад гърба му, той усети възбудата от предстоящата интимност. Простена и отново я притисна до стената. Жадните му устни трескаво се впиха в нейните, приличаше на човек, който търси живителната глътка живот, и малко по-малко изравни нейното желание със своето. Той разкопча корсажа, освободи гърдите й и зарови лице в белоснежната плът, повдигайки едната и засмуквайки твърдото зърно.

Мод се загърчи под милувките му. Той панически започна да разкопчава малките копченца на роклята й, а тя всячески се стараеше да му помогне. Сатенената рокля се смъкна надолу, следвана от фустите и обръчите. Още преди те да бяха докоснали пода, ръцете на Алън жадно се плъзнаха по бедрата й, сграбчиха женствеността й и накараха тялото й да запулсира от пареща, сладостна болка.

Почти не си спомни кога и той самият се озова без дрехи. Спомняше си само, че докато се събличаше и кръвта яростно кипеше във вените му, тя стоеше и чакаше като древна езическа статуя, огряна от лунната светлина. Той я притисна до себе си и тя видя нарасналия му член, който нетърпеливо я очакваше.

Мод закачливо се усмихна, отскубна се от ръцете му и изтича от другата страна на леглото.

— Ах, ти, палавнице! — дрезгаво извика Алън и се втурна след нея. Почти я докопа за кръста, когато тя се изви и хукна към обратната страна, хвана се за колоната и закачливо се усмихна.

— Не бързай толкова, любими.

На него играта не му се понрави. Той направи няколко малки крачки, но след това светкавично хвана ръката й, метна я на леглото и скочи отгоре й. Зарови пръсти в разпилените й коси и тихо прошепна:

— Не си въобразявай, че можеш да ми избягаш. После без предупреждение се вряза в нея, плъзгайки се все по-дълбоко и по-дълбоко. Мод простена от удоволствие, повдигна долната част на ханша си и той още по-яростно я задълба, сякаш искаше да обсеби тялото й изцяло, а през това време опиянението му достигна до върха, в който външният свят ставаше излишен. Пръстите му яростно мачкаха гърба й, докато искрата не се превърна в ярък пламък, чийто огнен език ги отведе на седмото небе, за да ги зарее сред хилядите звезди на всепоглъщащото удоволствие.

Алън се стовари до нея. Челото му бе плувнало в пот, едва дишаше. Главата му остана да лежи в нежната падинка на рамото й, докато ръцете му продължаваха да я прегръщат, сякаш не искаха да изпускат последния кратък миг на насладата, която му бе донесла любовта към нея.

Любов? Така ли изглеждаше тя? Неудържимият порив към една жена, желанието да я държи в ръцете си и да слива тялото си с нейното?

Тишината на стаята бе нарушавана единствено от учестеното им дишане и далечния шум на някой закъснял екипаж отвън на площада. Алън се обърна по гръб и я придърпа до себе си. Топлият й дъх пареше врата му, а дългите й коси нежно гъделичкаха голите му гърди. През последните няколко дни, които прекара в къщата на Луиз, той наистина бе престанал да мисли за нея. Но тази вече, когато осъзна колко бе красива, раздразнен от това, че е под ръка с друг мъж, той не можа да устои на изкушението и забрави за всякаква предпазливост.

А ето че сега бе изправен и пред опасността да се влюби. Беше ли наистина готов желанието му към тази жена да измести работата, на която се бе посветил, и целите, които преследваше от толкова години насам? Беше ли готов да захвърли плановете за отмъщение заради едно момиче с огнена коса и очи, които му напомняха за ясната синева, ширнала се над родните му планини?

Той потръпна и се постара да отпъди тези смущаващи мисли. Това бе направо абсурдно. Никога нямаше да изостави целите и потайното си дело. Трябваше да намери начин да ги съчетае с увлечението си по Мод. Сигурно нямаше да бъде чак толкова трудно.

Мод се сгуши по-близо до него и го прегърна.