Джеръми отпи още една глътка и избърса уста с ръкава си.

— Същото важи и за мен. Винаги съм се радвал да бъда част от „Стенбъри Плейърс“. — Поне досега — тихичко добави той. — Освен това още тогава реших, че около теб трябва да има някой, който да обуздава прекалено буйните ти политически амбиции. Поради липса на друг това правех и правя аз.

Алън подръпна ушите на коня.

— Да не би да съм длъжен да ти благодаря за това?

— Няма нужда. Удоволствието е само мое. — Той отново надигна шишето.

Алън рязко се втурна към него и му отне шишето.

— Хайде, стари приятелю! Мисля, че и двамата имаме нужда от една хубава вечеря, дори и да трябва да повървим известно време под дъжда. Сега не е време за носталгия, навън и без това е достатъчно влажно и мрачно.

Съпротивата на Джеръми се стопи в лека усмивка, когато долови съчувствения поглед на Алън.

— Ти си босът — отвърна той и се изправи.

Глава 12

Когато напуснаха Лондон, Мод нямаше никаква представа кои места щяха да посетят, но тя изобщо не предполагаше, че турнето им ще завърши в Бристол. Бе чувала да се говори за Бристол, но не мислеше, че това ще бъде последното място, в което трупата ще изнесе представление. Това бе пристанищен град с всички произтичащи от предназначението му злини. Йорк, Линкълн, Оксфорд, който и да е друг град щеше да бъде сто пъти повече за предпочитане.

Въпреки това те поеха по западното шосе към Бристол, минавайки през Рийдинг, Нюбери, Бат, Уелс, и всичко това по настоятелно искане на Алън. Когато пристигнаха в града, се оказа, че не можеха да си намерят дори прилични стаи, но Алън побърза да ги успокои, че всичко ще се уреди. Два дни след пристигането им в залата, където репетираха, влезе един посетител и тя разбра защо бяха дошли в града.

— Генерал Уилкс, вие ли сте това? — извика тя и се запъти към края на сцената, за да го огледа по-добре. — Не очаквах да ви срещна тук.

— Удоволствието е мое, мис Мейкджой. Позволете ми да ви кажа колко съм щастлив, че пътищата ни отново се срещнаха, и то в това необичайно място. — Той я погледна със светнал поглед. — Не може да ми откажете, довечера ще вечеряме заедно!

Още преди Мод да може да отговори, Алън дойде и застана до нея.

— Добър ден, генерале — сдържано поздрави той. — Да не сте си взели отпуск?

— На вашите услуги, мистър Дезмънд. Не е така. Всъщност аз съм тук, защото очаквам последните заповеди. Във Външно министерство най-сетне решиха да ме изпратят на нова мисия. Не вярвам да не сте забелязали, че градът е пълен с войници.

— Да, прав сте, но аз мислех, че това е нещо обичайно за град като Бристол, откъдето тръгват кораби за всички посоки по света.

— Не. Тези приятелчета чакат заедно с мен да оборудват корабите ни. — Той отново се усмихна на Мод. — И все пак трябва да призная, че скучното чакане има изгледи да се разведри от някои по-приятни занимания.

Алън изпитателно погледна към Мод.

— О, да. Вие двамата се познавате доста добре, нали?

— Поканих мис Мод на вечеря. Разбира се, ако желаете, и вие може да се присъедините към нас — добави хладно той.

Алън замислено се почеса по брадата.

— Съжалявам, но вече съм ангажиран. Мод обаче е свободна. Защо не излезеш и не се позабавляваш малко?

Тя го погледна.

— Всъщност аз…

— Глупости — каза той, хвана я за лакътя и я побутна напред. — Малко разнообразие няма да ти навреди. Ти работиш толкова много. Турнето е уморително изпитание, генерале, сигурен съм, че напълно ме разбирате.