— Преди два дни. Пътуването беше ужасно. През цялото време бушуваше буря.

— Срещнахте ли се с графа?

— Да. И с принца. Но да си призная, срещата ми с тях не ме обнадежди кой знае колко. Братовчедът Стенбъри се държи, но принцът съвсем се е потиснал и търси утеха във виното и проститутките.

— Не е прав. Толкова много неща зависят от него.

— Опитах се да му го кажа. Но… както знаете, понякога всичко изглежда безнадеждно. — Алън извърна глава, като отказваше да приеме чутото. Не можеше да бъде безнадеждно. Те трябваше да успеят. — Няма да се предаваме — продължи събеседникът му, сякаш прочел мислите му. — Нося пари от графа и писма, които трябва да предадете на мадам дьо ла Трембрие. — Той пъхна ръка под палтото си и подаде на Алън един пакет, увит в козя кожа и здраво завързан с канап. — Можете ли да й го предадете?

— Да. След три дни пристигаме в Лондон, така че няма да има никакъв проблем. Няма ли още нещо? Не са ли взели вече някакво решение?

— Знаете колко е трудно и колко много време изисква всичко това. Не можем да си позволим още един провал…

— Знам. Само че понякога едва успявам да прикривам гнева и омразата си. Имам чувството, че започвам да се изхабявам от това спотайване и изчакване.

Мъжът сложи ръката си върху тази на Алън.

— Имайте търпение. Всичко по реда си. Трябва да пазим пълна тайна, иначе всичко ще се провали. Сега трябва да тръгвам. Веднага щом получа новини от графа, ще се видим отново.

— В Лондон ли?

— Може би да, може би не. Това, че пътувате из страната, е много полезно за делото. А, щях да забравя. Донесох ви и това.

Той му подаде една дървена квадратна кутийка. Изглеждаше простовата и доста нескопосана, а отгоре й имаше един боядисан кръг.

— Какво е това? — попита Алън, докато я въртеше в ръцете си.

Събеседникът му шеговито се усмихна.

— Изглежда съвсем безобидна, нали? Но когато доближите до нея изправена чаша с вино, върху боядисания кръг се появява ликът на нашия принц. Това се нарича анаморфен портрет. Нещо като калейдоскоп. Считаме, че е извънредно уместно, когато се налага да пием тайничко за здравето на краля.

— Хитро измислено — каза Алън и скри кутията в джоба си. — Нямам търпение да я изпробвам.

Двамата напуснаха църквата поединично, като се изчакаха един друг. Алън се метна на коня и тръгна към селото, но после си спомни, че наблизо имаше една кръчма. Той беше жаден, а до тръгване имаше още много време. Може би една бира щеше да разсее унилото му настроение, когато разбра колко мизерни бяха шансовете принцът да си възвърне влиянието в Шотландия, да не говорим за цяла Англия.

Ако кръчмата не беше много пълна, той можеше дори да се опита да извади кутийката и да вдигне тост пред анаморфния портрет на принц Чарлз Стюарт.

Глава 4

На Мод не й трябваше много време, за да разбере, че лейди Джулия бе решила да си отмъсти не като я изгони от къщата, а като я остави близо до себе си и с всеки изминал ден измисля нови и нови начини, за да я тормози. Твърдо решена да издържи, Мод търпеливо понасяше непрекъснато увеличаващата се работа. Непрестанният зорък поглед на господарката, вечното й недоволство, вършенето на едно и също нещо по три пъти, докато остане доволна, дори и боят през ръцете, бяха поносими, след като бе решила да изтърпи всичко.

На няколко пъти Мод мислеше, че вече не издържа, и беше готова да се предаде, но всеки път унилият образ на Хети, понесла вързопа с дрехи под мишница и напускаща умърлушено къщата, изникваше пред очите й и подклаждаше решимостта й да издържи. Тя не се съмняваше, че след известно време настроението на лейди Джулия щеше да се подобри.